Исторически полуфинали

За единадесети път в своята история „Берое“ излиза на полуфинал за Купата на България (или КСА в миналото). Представяме ви подробности около полуфиналните сблъсъци на клуба за Купата.

Първият полуфинал

За първи път в нашата история „Берое“ играе на полуфинал през сезон 1961/62, когато след последователно елиминиране на отборите на „Арда“ (Кърджали), „Спартак“ (Варна) и „Марек“ (Дупница), на полуфинала беройци се изправят срещу „Дунав“ (Русе). Първият двубой, игран в Стара Загора, завършва наравно 1:1, като гола за „зелените“ отбелязва Евгени Янчовски. За съжаление, на реванша в Русе старозагорци претърпяват класическа загуба с 3:0 и не успяват да стигнат до така желания от всички финал.

Берое (Стара Загора) – Дунав (Русе) 1:1
3 юни 1962, Стара Загора, стадион „Локомотив“
голмайстори: 1:0 Евг.Янчовски 32′, 1:1 Г.Василев 54′
Берое: Хр.Найденов, Б.Станоев, Т.Ботев, П.Васев, Янко Янков, Хр.Панчев, Янчо Димитров, Евг.Янчовски, Хр.Петров, П.Янчовски, П.Манчев
Дунав: Ив.Иванов, Г.Димов, Ив.Минчев, Г.Василев, Д.Божидаров, Ем.Димитров, Л.Малинов, П.Флоров, Н.Йорданов, С.Алиев (П.Колев), Р.Нуриев
главен съдия: Стоян Чомаков (София)

Дунав (Русе) – Берое (Стара Загора) 3:0
10 юни 1962, Русе, Градски стадион
голмайстори: 1:0 П.Флоров 27′, 2:0 В.Разсолков 29′, 3:0 Н.Йорданов 43′
Дунав: Ив.Иванов, Г.Димов, Ив.Минчев, Г.Василев, Д.Божидаров, Ем.Димитров, Л.Малинов, П.Флоров, Н.Йорданов, В.Разсолков, П.Колев
Берое: Хр.Найденов, Б.Станоев, Т.Ботев, П.Васев, Янко Янков, Хр.Панчев, Янчо Димитров, Евг.Янчовски, Хр.Петров, П.Янчовски, П.Манчев
главен съдия: Костадин Динов (София)

Загуба, но с чест

Три години по-късно през сезона 1964/65, начело на отбора застава легендарният треньор Анастас Ковачев, който само за няколко месеца преобразява отбора и го прави фактор в първенството на България. Тогава „Берое“ стига и за втори път в историята си полуфинала. Това става факт след последователно елиминиране на „Ботев“ (Сливен), „Розова долина“ (Казанлък) и „Спартак“ (Пловдив). На полуфинала съперникът изглежда внушаващ – шампионът „Левски“ (София). Изненадващо за мнозина първият двубой, игран в София, завършва 0:0, но за съжаление на старозагорци за реванша контузии налагат съществени промени в основния състав и мачът е загубен с 1:2, като гола за „Берое“ отбелязва Петър Жеков.

Левски (София) – Берое (Стара Загора) 0:0
11 август 1965, София, стадион „Левски“, 25 000 зрители
Левски: Б.Михайлов, Ив.Здравков, Ив.Вуцов, В.Личев, Г.Златков, Г.Георгиев, С.Николов, Ал.Манолов, Г.Аспарухов, Г.Соколов, Ал.Костов
Берое: Т.Кръстев, П.Бароков, Ив.Танев, З.Вълчев, Хр.Тодоров, Ив.Вутов, В.Иванов, Евг.Янчовски, П.Жеков, Янчо Димитров, Г.Белчев
главен съдия: Атанас Ставрев (Варна)

Берое (Стара Загора) – Левски (София) 1:2
25 август 1965, Стара Загора, Градски стадион, 30 000 зрители
голмайстори: 0:1 С.Николов 1′, 1:1 П.Жеков 65′, 1:2 Ив.Здравков 80′
Берое: Т.Кръстев, П.Бароков, Хр.Тодоров, П.Васев, З.Вълчев, Ив.Вутов, П.Йосифов, Евг.Янчовски, Ст.Бинев (46′ – П.Жеков), В.Иванов, Г.Белчев
Левски: Б.Михайлов, Ив.Здравков, Ив.Вуцов, В.Личев, Г.Златков, Г.Георгиев, С.Николов, Ал.Манолов, Г.Аспарухов, Хр.Илиев, Ал.Костов

Трети опит – по осем дузпи и загуба

През сезон 1966/67 след като на 1/16-финала е отстранен „Спартак“ (Варна) с категоричното 5:0 идва груповата фаза на турнира, където мачовете се играят на неутрален терен. Постигнати са три последователни победи – срещу „Ботев“ (Враца) с резултат 5:2 (голове на Жеков – 3, Михайлов, Г. Белчев), срещу „Славия“ с резултат 2:1 (Янчовски и Жеков) и срещу „Дунав“ (Русе) 1:0 с гол на Жеков. Така „Берое“ категорично заема първото място в групата и се класира на полуфинала, където съперник е „Спартак“ (София). Редовното време на този двубой завършва 1:1, след което двата отбора изпълняват по 8 дузпи, при които от „Берое“ пропуски правят Янчовски и Лалчев. Старозагорци отпадат отново на крачка от финалния двубой с общ резултат 8:7.

Спартак (София) – Берое (Стара Загора) 1:1, 8:7 след дузпи
12 юли 1967, Пазарджик, стадион „Любен Шкодров“, 10 000 зрители
голмайстори: 1:0 В.Митков 60′, 1:1 П.Жеков 86′
Спартак: Г.Найденов, М.Гайдарски, Д.Жечев, Хр.Миленков, Ст.Китов, Ив.Димитров, Ив.Ранков (46′ – П.Димитров), Й.Харалампиев, М.Гьонин, Г.Цветков, В.Митков
Берое: Т.Кръстев, З.Вълчев, Хр.Тодоров, Г.Дачев, В.Иванов, Г.Лачев, М.Михайлов, Евг.Янчовски, П.Жеков, Янчо Димитров, Г.Белчев
главен съдия: Димитър Руменчев (София)
при дузпите:
първа серия от 5 дузпи:
За Спартак реализират: В.Митков, Й.Харалампиев, М.Гьонин, Ст.Китов; пропуска: Г.Цветков – удар в гредата
За Берое реализират: П.Жеков, Хр.Тодоров, В.Иванов, Т.Кръстев; пропуска: Евг.Янчовски – Г.Найденов спасява
втора серия от 3 дузпи:
За Берое реализират: Янчо Димитров, Г.Белчев; пропуска: Г.Лачев – Г.Найденов спасява
За Спартак реализират: М.Гайдарски, Миленков, П.Димитров

Финалисти за първи път

През следващия сезон 1967/68 началото е с 1/16-финалите и мач между „Берое“ и „Лъсков“ (Поморие), който „зелените“ печелят и продължават напред, където борбата се развива по същата схема като предишната година с групова фаза и мачове на неутрален терен. С три гола на Жеков (по един във всеки мач) и попадение на Бончев в последната среща „Берое“ прави равен със „Славия“ (1:1), побеждава с 1:0 „Тракия“ и се налага с 2:1 над „Спартак“ (Варна). След като отново тимът е на първото място в своята група, отборът придобива право да играе на полуфинал, като противникът е отново шампион на страната за тази година – „Левски“ (София). Срещите се играят при разменено гостуване. Първият мач отново е в София и отново както и преди три години завършва наравно, но този път 1:1, като попадението за „Берое“ е дело на Жеков. На реванша в Стара Загора пред препълнен стадион, „Левски“ повежда с гол на Георги Аспарухов – Гунди, но след като Жеков бележи три гола във вратата на Михайлов (бащата на сегашния президент на БФС) „Берое“ за първи път в своята история се класира на финала за Купата в София.

Левски (София) – Берое (Стара Загора) 1:1
8 май 1968, София, стадион „Левски“, 21 000 зрители
голмайстори: 1:0 Ал.Костов 10′, 1:1 П.Жеков 64′
Левски: Г.Каменски, Ст.Пешев, Ив.Вуцов, Ив.Здравков, К.Ивков, Ст.Аладжов, Ал.Манолов (71′ – Хр.Илиев), Г.Соколов, Г.Аспарухов, Янко Кирилов, Ал.Костов
Берое: Т.Кръстев, П.Бароков, Хр.Тодоров, З.Вълчев, В.Иванов, Ст.Стоянов, Янчо Димитров, Евг.Янчовски (62′ – П.Петков), П.Жеков, М.Бончев, Г.Белчев
главен съдия: Тодор Бечиров (Пловдив)

Берое (Стара Загора) – Левски (София) 3:1
22 май 1968, Стара Загора, Градски стадион, 30 000 зрители
голмайстори: 0:1 Г.Аспарухов 15′, 1:1 П.Жеков 30′, 2:1 П.Жеков 50′, 3:1 П.Жеков 73′(д)
Берое: Т.Кръстев, П.Бароков, Хр.Тодоров, З.Вълчев, В.Иванов, Ст.Стоянов (40′ – Б.Киров), Янчо Димитров, Евг.Янчовски, П.Жеков, П.Петков, Г.Белчев
Левски: Б.Михайлов, Ст.Пешев, Ив.Вуцов (46′ – Г.Георгиев), Ив.Здравков, К.Ивков, Ст.Аладжов, Цв.Веселинов, Г.Соколов, Г.Аспарухов, Ал.Манолов, Янко Кирилов
главен съдия: Митко Чуков (София)

Раздяла, изгонване от първенството и бляскаво завръщане

След този сезон отборът на „Берое“ се разделя с двете си големи звезди – Янчо Димитров и Петър Жеков. Въпреки тези сътресения, няколко месеца по-късно тимът печели Балканската клубна купа. Нормалното развитие на футболния отбор на „Берое“ е прекъснато през март 1970 г., когато по изключително долен и противоречащ на всякакви правила начин, „зелените“ са изхвърлени от „А“ група след мача с „Левски-Спартак“ (София). След завръщането в „А“ група, още в първия си сезон след изгнанието в „Б“ група, „Берое“ печели бронзовите медали през 1972 г. След бляскавите и категорични победи в купата на УЕФА над „Аустрия“ (Виена) (7:0 и 3:1) и „Хонвед“ (Будапеща) (3:0), през сезона 1972/73 започва и участието в турнира за Купата на страната. Петко Петков бележи на фазата 1/16-финали срещу „Тракия“ (Н. Кирчим) и „Берое“ се класира за групите. Там легендарната девятка на „Берое“ Петко Петков отбелязва 6 гола – 2 за победата с 2:0 над ЖСК „Спартак“ и 4 при разгрома с 5:2 над „Бдин“ (Видин). Едно попадение добавя Георги Белчев. В третия мач „Берое“ губи с 2:0 от ЦСКА, но въпреки това продължава в борбата за трофея. На четвъртфинала е победен „Дунав“ (Русе) с 3:1 във Велико Търново, а попаденията отбелязават Димитров, Петков и Желев. За пореден път на полуфинал „Берое“ среща „Левски-Спартак“ (София). Този път срещата се играе в Пловдив. Всеки, който е бил на този мач или пък е живял в онези години, си спомня още какво голямо значение се отдава в беройските среди на този двубой точно тогава. Причината е всичко, което е сторено три години по-рано от ръководителите на „Левски“. За всички, които живеят с Берое в сърцето, лекът е само един – победа на всяка цена. И „Берое“ я постига! Белчев открива още в самото начало, но след подновяването на играта след почивката левскарите изравняват. Победният гол на Киров става факт няколко минути преди края на срещата от дузпа. Това си остава една от най-големите победи за „Берое“ в историята на клуба, поради историческата обремененост на двубоя. В онзи ден на 1973 година всички беройци са изключително горди от футболистите в зелено. За втори път в историята си Берое е на финал!

Берое (Стара Загора) – Левски-Спартак (София) 2:1
23 май 1973, Пловдив, стадион „9 септември“, 10 000 зрители
голмайстори: 1:0 Г.Белчев 3′, 1:1 Ив.Стоянов 51′, 2:1 Б.Киров 84′(д)
Берое: Т.Кръстев, Н.Кордов, Хр.Тодоров, Б.Тасев, Ст.Иванов, Ив.Вутов (Евг.Янчовски), Б.Киров, Ж.Желев, П.Петков, Д.Димитров, Г.Белчев
Левски-Спартак: Б.Михайлов, М.Гайдарски, Д.Жечев, Ст.Аладжов, К.Ивков, Ив.Стоянов, Цв.Веселинов (Й.Харалампиев), В.Войнов, Г.Цветков, М.Бончев (Г.Тодоров), В.Митков
главен съдия: Атанас Матеев (Варна)

Най-слабият полуфинал

В средата на 70-те, ръководството на отбора предприема курс на тотално подмладяване на отбора, като от славния отбор от 60-те и началото на 70-те остават само Петко Петков, Борис Киров и Жеко Желев. С този тотално подмладен отбор през сезона 1976/77, на 1/32-финала за Купата „Берое“ играе в Несебър с местния „Черноморец“. Като гост зелените постигат победа с 3:0 с два гола на Петков и един на Желев. На 1/16-финала в Стара Загора е разромен ЖСК „Металург“ с 6:1 (голмайстори: Т. Апостолов – 2, Киров – 2, Петков, Желев). Осминафиналът се играе във Велинград срещу „Академик“ (София) и „Берое“ се налага с минималното 1:0 с гол на Стойчо Младенов. Тогава идва и четвъртфинала между „Берое“ и „Сливен“, който се играе в Нова Загора. Едва ли стадионът в този град някога ще побере толкова много народ, както тогава. Мачът е много здрав, а допълнително напрежение внася басът, който са си направили в този мач бившият вратар на „Берое“ и тогавашен национален страж Тодор Кръстев и Петко Петков, а именно че Петков няма да може да вкара гол в тази среща. Невероятен на вратата в мача е Тодор Кръстев, но в 75-ата мин. той капитулира, като веднага след това Петков си сваля връзката на обувката и я дава Кръстев, приканвайки го да изпълни заканата – да се обеси на вратата. Феновете няма как да не си спомнят последвалото славно пътуване от гарата в Нова Загора до Стара Загора и маршът из целия град, придружен с мощно огласяне с песни за „Берое“. И така и след тази победа отборът се класира за нов полуфинал. Класирането за този етап в турнира през сезон 1976/77 е постижение, имайки се предвид подмладения състав. За съжаление, младият отбор на „Берое“ не е в състояние да се противопостави на по-добрия в този мач тим на „Левски-Спартак“ и във Велико Търново „Берое“ записва най-слабото си представяне в полуфиналните битки със загуба с 0:3.

Левски-Спартак (София) – Берое (Стара Загора) 3:0
4 май 1977, Велико Търново, стадион „Ивайло“, 40 000 зрители
голмайстори: 1:0 П.Панов (12), 2:0 Й.Йорданов (27), 3:0 П.Панов (61)
Левски-Спартак: Ст.Стайков, Ст.Павлов, Ив.Тишански, Ст.Аладжов, К.Ивков, Т.Барзов, В.Войнов, Й.Йорданов (65′ – Г.Цветков), К.Миланов, П.Панов, Кр.Борисов (53′ – Ем.Спасов)
Берое: В.Танев, Хр.Белчев, Г.Димитров, Г.Василев, К.Кашеров, Т.Минчев, Б.Киров (35′ – Д.Стоянов), Г.Стоянов, П.Петков, Ст.Младенов, Н.Иванов (70′ – Пл.Липенски)
главен съдия: Цветан Станев (София)

И пак на финал

Две години по-късно борбата за Купата започва с мач с „Добруджа“ на 1/32-финала в Стара Загора. Добричлии са победени с 2:0 с голове на Найденов и Георги Стоянов. На 1/16-финала „Берое“ отново бие с 2:0, този път ЖСК „Спартак“ (Варна) с голове на Георги Стоянов и Пламен Липенски. На 1/8-финала в Севлиево „Берое“ побеждава „Ботев“ (Враца) с 4:2, като автор и на четирите попадения е Петко Петков. На четвъртфинала в Ямбол лесно и без проблеми е победен „Чавдар“ (Троян) с 2:0, с попадения на Чапъра и Младенов. „Берое“ отново е на полуфинал, а съперник е „Марек“ (Дупница). Дупничани пристигат в Пловдив със самочувствие на отбор, който е победил не кой да е, а такива отбори като „Байерн“ (Мюнхен) и „Абърдийн“. Това е най-драматичният полуфинал, който е играл „Берое“ и който присъствалите и подкрепялите „зелените“ неистово ще помнят цял живот. Всички играчи се раздават до последно, но не можем да не отбележим играта на Петков. Голмайсторът е просто невероятен. Това е един от онези мачове, които трябва да си гледал, защото за него просто не може да се разказва. След третия гол на Петков, предчувствайки радоста от победата, феновете просто полудяват от радост. И така „Берое“ побеждава с 3:2 след продължения. „Помня много добре онзи невероятен полуфинал за Купата на Съветската армия между „Берое“ и „Марек“ в Пловдив. Беше отново през април. Трофеят беше станал притежание на отбора от Станке Димитров, който на 24 май 1978 г. беше победил във финала в София „ЦСКА“ с 1:0 – с гол на Любен Севдин от 30 метра, в чест на 30-ата годишнина от турнира, пред 30 хиляди зрители (… въобще левскарският фолклор в последствие беше нанизал ред статистически съвпадения за този мач, ориентирани около числото 30, май че и самият гол беше в 30-ата минута). И така, като носители на Купата, марекчани бяха стигнали до полуфинала на турнира през следващия сезон и на неутрален терен в Пловдив трябваше да определят бъдещия финалист в двубой срещу „Берое“. Стадион „Пловдив“, който тогава се казваше „Девети септември“, днес може да се похвали, че ,наред със стотиците драматични мачове на пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“, е организирал и този знаменит полуфинал. Денят беше сряда, но от двата града бяха пристигнали хиляди запалянковци. Беше пролетна ваканция и автобусите със старозагорска и кюстендилска регистрация буквално пращяха от ученици. По същото време се играеше и другият полуфинал между „Левски“ и „ЦСКА“. Само че в София нещата приключиха в 90-ата минута, когато „сините“ стигнаха до финала за купата с два гола на Руси Гочев, докато на „Девети септември“ резултатът беше 1:1 и предстояха две вълнуващи продължения. И до днес считам, че това е един от най-големите мачове за „Берое“ на легендарния голмайстор Петко Петков, един от първите български професионалисти в Западна Европа, играл в последствие с екипа на „Аустрия“ (Виена). На два пъти вкара голове на „Марек“ в този мач, на два пъти братята Петрови успяваха да изравнят. Стадионът се раздираше между възторга на западната трибуна, където бяха привържениците на „Берое“, и източния сектор, зает от съперниците от Станке Димитров. Размяната на голове през първото продължение, когато резултатът стана 2:2, беше в състояние да докара инфаркт на някой зрител с по-крехки нерви. В последните минути мачът вървеше атака за атака, всички бяхме станали на крака… И тогава, в онази незабравима последна минута, бързоногото крило на „Берое“ Борис Киров пое топката отдясно и я метна в наказателното поле на „Марек“. Там бомбардировачът Петков, както винаги, беше на точната позиция, в точния момент, а изстрелът му беше повече от точен – 3:2 за „Берое“! В последната секунда…“ – споделя в статия за в-к „7 дни спорт“ привърженикът на „Берое“ Станил Йотов за този мач. Следва отново финал за Купата и отново срещу софийски отбор. Съдба…

Берое (Стара Загора) – Марек (Дупница) 3:2 (след прод.)
4 април 1979, Пловдив, стадион „9 септември“, 12 000 зрители
голмайстори: 1:0 П.Петков 5′, 1:1 Ив.Петров 17′, 2:1 П.Петков 101′, 2:2 Ив.Петров 117′, 3:2 П.Петков 119′
Берое: К.Костов, Хр.Белчев, Д.Димитров, Г.Георгиев, Т.Минчев, Г.Стоянов, Т.Петров (Б.Киров), Ст.Найденов, П.Петков, Ст.Младенов, Пл.Липенски (М.Топузаков)
Марек: Ст.Стоянов, Л.Севдин, Л.Колев, Н.Вуков, Ив.Палев (Д.Димитров), Ал.Райнов, С.Паргов, Ас.Томов (Ст.Божурин), Ив.Петров, В.Петров, Ем.Кючуков
главен съдия: Никола Дудин (София)

Последният полуфинал преди промените

Стигаме и до последния полуфинал, игран в Карлово през април 1980г. срещу отбора на „Академик“ (София). Софиянци тъкмо са отстранили на 1/4-финала „ЦСКА“, а беройският път до Карлово е много трънлив и пълен с напрежение. В първия кръг е отстранен тимът на „Тунджа“ (Ямбол), а след това доста трудно и „Горубсо“ (Мадан). После на 1/8-финала в Хасково в един изключително драматичен двубой, след продължения и след победен гол на Бръснаря в последната минута, е взет скалпът и на „Локомотив“ (Пловдив) с 2:1. На 1/4-финала в Сливен отново след продължения е отстранен „Черноморец“ (Бургас) с 4:2, с голове на Георги Стоянов, Димитров и две попадения на Петков. Играта на „Берое“ тогава определено не върви, а и в първенството началото на пролетния дял не е добро за старозагорци. И въпреки всичко това, стадионът в Карлово е запълнен до последно с фенове от Града на липите. В спомените остават огромните задръствания и безчетните коли със старозагорска регистрация и хората в тях уверени в победата. След пристигането в Карлово автобусите няма къде  да паркират около стадиона, заради коли, дошли от Стара Загора, та се налага да закарат всички фенове до центъра на града. Когато Петков извежда отбора да загрява, целият стадион се изправя и посреща нашите, сякаш мачът се играе под Аязмото. В спомените остава и как футболистите на „Академик“ ритат беройци и особено Петков. Софиянци обаче издържат само едно полувреме и рухват в началото на второто, след като Петков ги разпечатва, а последвалите голове на Теньо Тенев и Петков само оформят крайния резултат. А след това идва и неистовата радост от победата и огромната манифестация, която е заформена от стадиона до центъра.

Берое (Стара Загора) – Академик (София) 3:0
9 април 1980, Карлово, стадион „Васил Левски“, 15 000 зрители
голмайстори: 1:0 П.Петков 52′, 2:0 Т.Тенев 71′, 3:0 П.Петков 84′
Берое: К.Костов (80′ – Т.Кръстев), Ил.Илиев, Т.Минчев, Г.Георгиев, К.Кашеров, Г.Стоянов, Т.Петров (88′ – В.Пеев), Т.Тенев, П.Петков, Т.Танев, Пл.Липенски
Академик: Н.Петров, П.Горов, К.Любомиров, Ст.Първанов, Р.Димов, Б.Гьорев (83′ – Р.Илиев), С.Иванов (65′ – Ст.Ненчев), М.Методиев, М.Вълчев, Пл.Цветков, Ал.Димитров
главен съдия: Атанас Матеев (Варна)
жълти картони: Т.Тенев (Берое); П.Горов, Пл.Цветков, К.Любомиров, Б.Гьорев (Академик)

27 години по-късно

През 2007 година „Берое“ е раздиран от скандали. Въпреки това „зелените“ се класират на полуфинал за Купата. Началото дава сблъсък с „Вихър“ (кв. Горубляне, София). Форматът на турнира предвижда директна елиминация в една среща, като отборът от по-ниска група е домакин. Поради липса на лиценз „Вихър“ играе мачовете си на ст. „Академик“ в столицата. „Зелените“ печелят мача с 4:0 след голове на Данаил Митев, Здравко Тодоров, Тодор Симов и Герасим Заков. В следващия кръг следва ново гостуване, в което „Берое“ се изправя в Сливен срещу „Сливен 2000“. Тодор Симов открива в 60-ата минута, но само три минути по-късно след спорна дузпа Мирослав Миндев изравнява. В 85-ата минута обаче Людмил Киров пробва отляво и центрира брилянтно в наказателното поле, където отблизо Герасим Заков майсторски намира долния ляв ъгъл на вратата на „Сливен“ за крайното 1:2. Един от най-великите мачове в новата история на „Берое“ идва на 11 април 2007 година, когато „Берое“ приема под Аязмото „ЦСКА“. Само няколко дни по-рано „зелените“ са загубили катастрофално у дома с 5:0 от „Локомотив“ (Пловдив), а новият треньор Едуард Ераносян е започнал сериозна чистка в отбора. Въпреки това „заралии“ удържат цели 119 минути без да получат гол. И тогава идва един от най-големите моменти за онзи отбор на „Берое“. От ъглов удар топката е разиграна късо и подадена към Аделино Аугусто Лопеш, който от около 25 метра фронтално на вратата, измежду цялата защита на „червените“ отправя силен удар по земя, топката минава покрай плонжа на Оливер Ковачевич и попада в долния ляв ъгъл на вратата на „ЦСКА“ за 1:0, хвърляйки беройци в екстаз. За девети път в своята история „Берое“ е на полуфинал. В Ловеч на 9 май обаче „Берое“ остава на стъпка от рая. Градът на люляците е обсаден от хора в зелено. Поне 700 фена в зелено подкрепят от първата до последната минута любимците си. Стотици коли и 6 автобуса потеглят от Стара Загора. Пълен с фенове автобус тръгва и от столицата, а немалка е и подкрепата от Варна, Свищов и Велико Търново, както и други градове, където има беройски общности. При излизането на играчите на терена са хвърлени стотици ленти от феновете на „Берое“ и са запалени множество факли. В началото на мача феновете пък създават цветна хореография с бели и зелени листове хартия. Срещата се ръководи от шотландеца Стюарт Дугъл, който е назначен по настояване на ръководството на „Берое“. В 23-ата минута обаче домакините стигат до единствения си гол в мача. Бето навлиза отдясно и пуска по земя за Крум Бибишков, който от близка дистанция разстрелва Беконо за 1:0.

Литекс (Ловеч) – Берое (Стара Загора) 1:0
голмайстори: 1:0 Крум Бибишков 23′
Литекс (Ловеч): 12. Тодор Тодоров, 2. Роберт Попов (90’+3′ – 6. Росен Кирилов), 4. Алесандро Сичеро, 3. Живко Желев, 29. Петър Занев, 16. Станислав Манолев, 23. Небойша Йеленкович (к), 8. Уелингтон Брито да Силва – Том (74′ – 24. Петър Златинов), 10. Алесандро Кореа – Сандриньо, 11. Андре Роберто Суареш да Силва – Бето (78′ – 7. Станислав Генчев), 18. Крум Бибишков; неизползвани резерви: 78. Йордан Господинов, 5. Михаил Венков, 14. Тайс Слуейтер, 22. Пламен Николов, 24. Петър Златинов; старши-треньор: Люпко Петрович
Берое (Стара Загора): 22. Даниел Беконо Н’Дене, 20. Аделино Аугусто Лопеш – Лино, 5. Ваня Дзаферович (к), 15. Иво Иванов, 28. Симеон Минчев, 23. Николай Харизанов, 6. Абдулкрим Киси , 18. Мануел Лопеш (62′ – 19. Айзък Куоки), 8. Милчо Танев, 10. Данаил Митев (87′ – 29. Галин Иванов), 25. Дончо Атанасов (46′ – 21. Герасим Заков); неизползвани резерви: 1. Стоян Ставрев, 3. Петър Колев, 11. Жельо Желев, 24. Боян Търкуля; старши-треньор: Едуард Ераносян
жълти картони: Ваня Дзаферович (18′ – груб фаул), Милчо Танев (49′ – груб фаул), Иво Иванов (74′ – груб фаул), Герасим Заков (80′ – груб фаул) [Берое]; Небойша Йеленкович (6′ – груб фаул), Живко Желев (45’+1′ – груб фаул), Петър Занев (80′ – оспорване на съдийско решение) [Литекс]
главен съдия: Стюарт Дугъл (Шотландия)
помощник-съдии: Алън Кънингам (Шотландия), Гордън Мидълтън (Шотландия)
четвърти съдия: Радан Мирянов (Варна)
дежурен делегат: Валери Петров (София)
стадион: Градски стадион, Ловеч

В навечерието на 5 май 2010 г.

Последният полуфинал в историята на „Берое“ досега идва на 28 април 2010 г., само седмица преди на 5 май 2010 г. „Берое“ да триумфира с Купата на България. Годината е изключително тежка за „Берое“. След оттеглянето на основния благодетел по това време отборът започва да се управлява от клуба на ветераните, които изключително трудно успяват да съберат финансовите средства за съществуването на тима. Тежката ситуация обаче сплотява Илиан Илиев и неговите момчета, които през тази година побеждават всички отбори от топ 6 на първенството, включително шампиона „Литекс“ с убедителното 3:0 и носят първата и последна засега победа на ст. „Георги Аспарухов“ над „Левски“. Победният ход за Купата на България започва на 10 декември 2009 година, когато в „Монтана“ спечелилият си само седмици по-рано прякора „Марадончо“ настоящ капитан на „Берое“ Атанасов вкарва в 65-ата минута и с този гол отборът побеждава местния отбор. Следва ново гостуване в северозападна България, където тогавашният участник в „А“ група „Локомотив“ (Мездра) е победен с убедителното 3:0, а Дончо Атанасов допринася с два гола – в 9-ата и 48-ата миниута на срещата, а Георги Андонов в 75-ата добавя още един. Четвъртфиналите донасят познат съперник – ЦСКА. И също като три години по-рано „Берое“ надделява с 1:0, а попадението на Искрен Писаров в 72-ата минута хвърля в екстаз публиката в Стара Загора. Останал в компанията на отбори от „Б“ група, които изненадващо елиминираха фаворитите, от таен, „Берое“ се превръща в основен претендент за Купата. На 28 април „зелените“ гостуват в Етрополе, където стадионът трудно побира всички желаещи да гледат мача от Стара Загора. Феновете са настанени директно в гората поради липса на сектор за гости. Това обаче не ги спира да подкрепят отбора си, а ръководството и треньорите едва ги удържат да не нахлуят след победния гол на Атанас Атанасов в 39-ата минута. И след това идва един от моментите, записани със златни букви в историята на „Берое“ – 5 май 2010 г.

Чавдар (Етрополе) – Берое (Стара Загора) 0:1
голмайстор: 0:1 Атанас Атанасов 39′
Чавдар (Етрополе): 1. Ивайло Яначков, 14. Антон Петров, 28. Радко Мутафчийски, 27. Тодор Стоев, 6. Калин Щърков, 5. Николай Николов (к), 13. Петър Пазийски (87′ – 23. Иван Вълчанов), 16. Петър Тончев, 21. Кирил Вълов (46′ – 18. Христо Крачанов), 11. Георги Мирчев (46′ – 10. Иво Михайлов), 9. Александър Русков; неизползвани резерви: 12. Христо Матев, 25. Антон Киров, 7. Георги Вълчев, 8. Борис Райчев; старши-треньор: Борис Ангелов
Берое (Стара Загора): 22. Боян Пейков, 2. Здравко Илиев, 5. Иво Иванов, 24. Станислав Бачев, 14. Атанас Атанасов, 18. Петър Костадинов, 7. Слави Жеков (к) (59′ – 17. Искрен Писаров), 10. Диан Генчев (90’+4′ – 27. Атанас Апостолов), 20. Николай Станков (76′ – 19. Симеон Минчев), 11. Дончо Атанасов, 77. Георги Андонов; неизползвани резерви: 1. Пламен Петров, 25. Мирослав Енчев, 21. Милен Танев, 9. Иван Чергев; старши-треньор: Илиан Илиев
жълти картони: Кирил Вълов (28′ – задържане), Николай Николов (57′ – груб фаул), Калин Щърков (63′ – груб фаул), Петър Пезийски (71′ – груб фаул), Иво Михайлов (79′ – груб фаул) [Чавдар]; Слави Жеков (29′ – груб фаул), Боян Пейков (90’+1′ – бавене на играта) [Берое]
главен съдия: Станислав Тодоров (Шумен)
помощник-съдии: Венцислав Гаврилов (София), Диян Вълков (Варна)
четвърти съдия: Калин Людмилов (София)
дежурен делегат: Тодор Лулчев (София)
съдийски наблюдател: Любчо Славчев (София)
стадион: „Чавдар“, Етрополе