Любопитно: Числата и купата

Сякаш е предначертано. Един от най-любопитните факти от полуфинала за Купата на България между „Берое“ и „Славия“ се оказа свързан с числата. Победното 1:0 в срещата, хвърлило в екстаз хиляди беройци по трибуните на стадиона под Аязмото, падна в един знаменателен за „зелената“ публика час – 19:16.

Стрелките на часовника точно отброяваха последните секунди на 19 часа и 16 минути, когато Георги Андонов получи отлично центриране от Пламен Крумов и вкара топката във вратата.

19:16 има символно значение за старозагорския футбол. Именно от 1916 г. води началото си футбола в Града на липите, поетите и правите улици. През тази година е основан първият футболен отбор в града „Верея“, който полага началото на най-великата игра в старозагорско.

И сякаш така е било писано именно в този час беройци да празнуват.

Използваме възможността да ви разкажем за тези първи мигове организиран футбол в Стара Загора. Един от пионерите на футболната игра в Стара Загора е д-р Иван Бурмев. Неговите спомени от 1916 година са публикувани във вестник „Септември“, брой 59 от 18 май 1967 г.:

Футболната топка за пръв път видяхме през 1914 г. Тя беше пренесена от младежи, които учеха в колежите в Цариград, Варна, Пловдив. В началото започнахме с единични и редки демонстрации на игра на различни празни места и махленски полощади. През 1915 г. вече се играеше от по-големи групи, а през есента на същата година интересът към този спорт значително нарастна и групите се разделиха на два тима, макар и непълни по брой.

Постепенно упражненията и игрите се пренесоха на „Герджиковия алан“ – площада пред градинката на гарата. Той беше естестено затревен с троскот, бяхме го почистили от тръни и камъни и най-важното – при дъжд не се разкалваше. Очертанията нанасяхме, като на четирите ъгли на пресечните точки на страничните линии поставяхме по един бял камък. Вратите означавахме с две забити в земята греди, високи над два и половина метра, без напречна греда.

Притежавахме и правилата на играта, които се разучаваха по време на тренировка. Често пъти правилата се тълкуваха различно и се водеха оживени спорове. Наименованията бяха изключително английски. Произнасянето на някои думи беше изопачено, но никой не се досещаше да потърси начин на превеждането им, както беше направено по-късно.

Повече от заинтересованите от играта младежи бяха членове на юношеското туристическо дружество „Верея“. Интересът към играта ни накара през пролетта на 1916 г. да образуваме специална футболна чета към дружеството, която с два попълнени вече тима започна редовни занимания на 6 май 1916 г. Облеклото на членовете на футболната чета при двустранна игра беше съставено от бяла горна риза и бели гащета, а на другия отбор от черни гащета или черни дълги панталони. Често, за да се отличават единия от другия отбор, се поставяха цветни ленти през гърдите или на ръката, или пък се носеха вратовръзки. Краката бяха защитени от тъмни чорапи, три четвърти. Само трима от играчите имаха специални обувки, останалите играеха с обикновени. Някои играчи поставяха на главите си плетени вълнени шапки за по-безболезнено посрещане на топката.

Най-дейно участие в заниманията вземаха членовете на четата: Иван Кожухаров – полузащитник, Койчо Кожухаров – централен нападател, Минчо Хаджимихов – защитник, Иван Хрисандов – нападател, Анастас Анастасов – нападател, Желязко Мечев – полузащитник.

Двама от членовете, които бяха научили правилата се редуваха и изпълняваха ролята на съдии. Друга система освен тая – пет нападатели, трима полузащитници, двама защитници и вратар не познавахме.

Увлечението към футбола се затвърди. Играта ставаше все по-изискана и съобразена с установените правила. Членовете редовно се събираха на игрището. За да не се пречи на работата на туристическото дружество „Верея“, решихме футболната чета да се обособи в отделно дружество. На свиканото през юли 1916 г. учредително събрание след разискване и обсъждане на предложения се реши: „Основава се спортно дружество „Верея“ – Стара Загора„.

Изестието на първото спортно дружество предизвика раздвижване сред младежите от целия град. Естеството на играта изискваше наличността на противник. Затова друга група от младежи, между които Петър Топалов, Георги Хаджиолов, Иван Топалов, из средата на агенцията за разпространение на вестници „Стрела“ започнаха тренировки и скоро образуваха спортно дружество „Победител“.

Нашето дружество „Верея“ не получи никаква морална или материална помощ от властите или от частни лица. И едините, и другите считаха, че футболът е празна работа. Средствата за поддържане на необходимия спортен инвентар за игрите се набавяха изключително от членския внос. На други приходи не сме разчитали, билети за мачове не сме продавали.

Увлечението на младежите и създаването на две дружества повиши самочувствието ни. Не се задоволявахме само с игри помежду си, а канехме и други тимове извън града. Най-често се отзоваха тимовете на спортните дружества на градовете Пловдив и Сливен. Приятелските мачове създаваха условия за взаимно опознаване, а придобитите вече спортни навици ни наведоха на мисълта за създаването на единна спортна организация. Така се дойде до изготвянето на проектоустава на съюз на спортните дружества. Свикахме конгрес на спортните дружества, който се състоя на 14 и 15 август 1916 г. В този учредителен конгрес взеха участие със свои делегати спортните дружества от Пловдив и Сливен и спортните дружества „Верея“ и „Победител“. Конгресът прие устава на съюза и реши седалището му да бъде в Стара Загора. Избра се централно настоятелство, а в състава на конгреса влизаха и Петър Топалов, Георги Хаджиолов, Иван Бомев и др.

След закриването на конгреса се състояха два мача – първият между сборните отбори на Стара Загора и Пловдив и вторият между сборните отбори на Стара Загора и Сливен. И в двете срещу ние завоювахме победи с по 2:1.

Така, преди повече от 50 години, без каквото и да е било насърчение и подкрепа на обществеността и властите, с плахи стъпки поставихме началото на организирания футбол в Стара Загора. От година на година постоянството в играта и привличането на млади надежди наложи футбола като желан и обичан спорт.