Статия за Алберто Лоузейро от в-к „Меридиан мач“

„Берое“ отново го стори. Отново учуди света и от отбор, който беше спряган като фаворит за изпадане в момента се бори за шестото място в „А“ група и вече спечели Купата на страната и се готви за Лига Европа, където нищо чудно отново да учуди много хора с представянето си. За това принос имат много хора – като се започне от ръководството, което се довери на Петър Хубчев и изчака спокойно и без излишни емоции да обере плодовете от една успешна стратегия. Продължим през самия треньор, който успя да сглоби отбор и не се отчая в нито един момент, дори когато хора, които само преди няколко дни се наредиха до момчетата да се снимат, забравиха, че преди това изсипаха всичката злоба и злъч, която таят в себе си върху него, щаба му и момчетата. И стигнем до публиката, която отново осъзна простата максима – че когато всички работят заедно за доброто на отбора, влагат всяка секунда от съзнанието си и обичат това, което правят резултатите идват.

Има обаче един футболист, който трябва да отличим особено. Той не е нито голмайстор, нито играч, който се набива на очи толкова много, че да попада в медийното внимание. Играе като опорен халф. Не нито скандалджия, нито грубиян, нито изпъква с гръмки изказвания без покритие. Той е човекът, който обаче е неизменно в топ 3 на фенския вот за играч на месеца. И то с конкретна причина. Говорим за Алберто Лоузейро.

Сигурно е странно точно опорен халф постепенно да става любимец на феновете, но няма да е абсолютно никаква изненада ако те отличат именно португалеца с приза за играч на сезона.

Високият едва 174 сантиметра опорен халф се озова под Аязмото през миналото лято когато след кризата в кипърския футбол напусна Арис и прие офертата на спортния директор на Берое Петър Хубчев да стане част от екипа на Берое.

С основен принос за идването му под Аязмото обаче е… Антонио Ливраменто. „Ливраменто изигра важна роля за трансфера ми. Той говореше с много суперлативи за отбора и ми помогна да взема решението“, разказа Лоузейро когато подписа с Берое. И „зелено-белите“ трябва още веднъж да благодарят на настоящия играч на Славия за това, че убеди бижу като Лоузейро да дойде в България. Защото играчи като него се срещат много рядко – не само в нашата страна, а по принцип във футбола ни.

Всъщност историята от къде се познават Лоузейро и Ливраменто е крайно любопитна. Като играч на Лулетано Лоузейро преминава в Шавеш, който по това време е в трета дивизия на Португалия където се запознава с Ливраменто. И двамата португалци, които по-късно акосираха в България имат оферти от елитни тимове. Те избират Шавеш обаче по една единствена причина – новият собственик на тима. Тогава Франциско Карвальо печели джакпота от 66,5 млн. евро от общоевропейската лотария „Евромилиони“ и без да се замисля купува закъсалия финансово и обявен в несъстоятелност отбор на сърцето си. Убеден, че може да го направи гранд в Португалия той привлича играчи, които по това време са цел на Бенфика и Спортинг. Е, не му се получава, но пък за сметка на това индиректно помага на Берое през 2013 да вземе Купата на България запознавайки в отбора Лоузейро и Ливраменто, които стават близки приятели. Останалото го знаем.

Нещото, което отличава Лоузейро от всички останали е сърцето. Още от стъпването на терена до последната секунда в мача той не се предава, не се примирява и се бори сякаш мачът току-що е започнал. Суровите мъже от северната трибуна под Аязмото обичат да казват за него: „Сякаш има 4 бели дроба, влага толкова много спортна злоба и любов на терена, сякаш е юноша на Берое, който е минал през всяка формация на школата, а сега играе мачът на живота си. И това е във всяка среща.“

Заради това себераздаване Лоузейро влиза и в сърцата на хората. Обичта на беройци към него може да бъде сравнявана с обичта към само един футболист от близкото минало на отбора – Ваня Джаферович. И също като него Лоузейро показва, че не е нужно да си собствен кадър на отбора, за да го обичаш искрено и да се раздаваш за него, че не е нужно да целуваш емблемата или да се тупаш в сърцето, за да го докажеш, а просто се иска да се влагаш във всяка една секунда и на всеки мач – независимо финал за Купата или битка с последния в класирането.

louzeiro3

Доказателство е и това, което Лоузейро направи срещу Левски. Когато в 120 минутата при контра за „сините“ той пробяга целия терен, за да настигне откъсналия се на 10 метра пред него съперник и… да му отнеме топката чисто. Или пък начина по който отне топката в мача с Ботев (Пловдив), пусна леко за Венци Христов, който намери Саюд, за да дойде онзи ювелирен пас за Георги Андонов донесъл второто попадение за Берое. Лоузейро е играч, който с едно докосване може да изведе всеки нападател на перфектна позиция. Той е футболистът с най-много точни пасове и най-много отнети топки и спечелени единоборства за „зелено-белите“ през този сезон. Някои дори го наричат „Доктор Берто“, защото действа като хирург и сякаш с пинцети и прецизност отнема топката от всеки противник.

Легендата на Берое Петко Петков веднъж каза на тренировка за него: „Едно време ми беше най-противно да играя срещу ей такива като Лоузейро. Прилича на гумено човече – аз го мина, то пак пред мене!“

А за беройското сърце пък говори това, което Лоузейро направи след мача с Левски – след 120 минути, в който Лоузейро навъртя по-голям километраж от всеки друг на терена той избуха. Хвърли фланелка и гащета в публиката и останал само по слипове се качи на напречната греда. Взе едно от знамената на агитката и започна да го развява. По време на церемонията на награждаването направи поне 100 подскока край трибуната скандирайки с мощно гърло „Купата е наша“ на чист български. По време на интервюто на автора на две попадения Елио Мартинс за националната телевизия Лоузейро не се посвени да го разцелува да застане в кадър и да се усмихва.

louzeiro1

Купата той посвети на най-специалните хора в живота си – приятелката му Ана-София и сина му. Те не живеят при него и от както отиде в Кипър, а след това и в България, шансът да ги види е само когато те успеят да дойдат на екскурзия или по време на зимната подготовка. И въпреки това многократно Лоузейро е казвал, че те са хората, които му дават опора. Едновременно ги нямаше на финала, но бяха и с него, тъй като на футболните си кори той е поставил снимката с тях. И не се посвени и за секунда след края на мача чрез фоторепортерите да им прати заслужената целувка.

louzeiro4

&nsbp;

Владислав Лазаров за в-к „Меридиан Мач“, 19 май 2013 г.