Мирчев: „Надиграхме ги тактически“

Старши-треньорът на юношите старша възраст на „Берое“ Господин Мирчев говори пред клубната телевизия секунди след края на срещата между „Берое“ и „Локомотив“ (Пловдив), спечелена с 2:0 от беройци. Той сподели своите впечатления от баража и очакванията си за последната стъпка към Елитната група – „Светкавица“ на 12 юни.

 

– Спечелихте първия бараж срещу „Локомотив“ (Пловдив). Доста нервен мач се получи днес в Карлово.
– Радвам се за победата. Поздравявам момчетата за мъжката игра. Това, което тренирахме и очаквах като игра беше да тръгнем да се надигаваме и да играем футбол. Моите момчета се адаптираха бързо към това, което играеха „Локомотив“ (Пловдив). Твърда игра. Не искам да се оправдавам никога със съдии. Първо търся грешките в себе си, но на моменти прекалиха според мен, както видяхте. Не знам защо го правят и умишлено ли ме оставят без двама или трима основни футболисти. Доволен съм.

– На какво се дължат тези грозни сцени в края на 5-минутното добавено време?
– Постоянно се провокира от тяхна страна. Изнервиха се, че отпадат. Надиграхме ги тактически, целия отбор, а не само аз като треньор. Ние си изчакахме момента, оттренирахме го и както виждате и двата гола бяха плод на това, което сме оттренирали. Момчетата ме послушаха и с тяхните футболни умения постигнахме победата. Чакахме гола. Знаехме, че ще ги надиграем. Вие знаете много добре какво беше в контролата зимата. Там го нямаше това напрежение и този заряд. Там си ги надиграхме тотално.

– Последната стъпка преди Елитната група до 19 г. е на 12 юни. Познавате ли състава на „Светкавица“?
– Не. Ще се опитам чрез ръководството да получим някаква информация. Надявам се, в името на футбола, независимо, че ще е бараж да се играе, а не да търсим някакви нефутболни неща. Това според мен не беше мач. Това беше накъсване на играта, бяха ритници, твърди влизания. Къде беше футболното достойнство? Аз не го видях. Радостен съм от победата, но ми е обидно, че няма футбол.

– Успех и дано на 12 юни „Берое“ се завърне където му е мястото.
– Благодаря. Момчетата го заслужават, както и цялата школа.