Крепостта под Аязмото

Четвъртък ще е велик ден за футбола в Стара Загора. След 27 години феновете отново ще може да опитат опияняващия вкус на мач от европейските клубни турнири на стадионите под Аязмото. На 17 септември 1986 година за последно на Храма 18 000 станаха свидетели на пореднат афутболна епопея на Берое в Европа, при това в мач срещу най-актуалния тим на Стария континент в този момент – Динамо (Киев), тогава носител на КНК, воден от митичния Лобановски, с куп национали на СССР като Демяненко, Бесонов, Рац, Михайличенко и великия Олег Блохин, като бъдещият носител на „Златната топка“ за 1986 година Игор Беланов не излиза на терена заради контузия, но играе в реванша.

Историята сочи, че стадионите под Аязмото са истинска крепост за Берое и там са си тръгвали победени тимове като Ювентус, Атлетик (Билбао) и Аустрия (Виена). Легендарният капитан на Берое Теньо Минчев в период от цели 12 години има мачове за старозагорци в ЕКТ и знае отлично какво е да имаш великата беройска публика зад гърба си. За „Меридиан мач“ той се върна назад във времето за всеки домакински мач, в който е участвал.

БЕРОЕ – МАГДЕБУРГ 1:1 (20 МАРТ 1974 Г.)
Загубихме първия мач с 0:2 в ГДР. Мисля, че се държахме много силно на терена, техните голове паднаха в последните 20 минути. За съжаление точно в тоз имомент бяхме лишени от 4-5 от най-добрите си играчи. Петко Петков беше болен от жълтеница. В мача се контузи Борис Киров, а Георги Белчев беше с тежка травма. В реванша дадохме всичко от себе си. Мисля, че ако бяхме в пълен състав, можеше да победим Магдебург в реванша. Поведохме с гол на Иван Вутов от дузпа през второто полувреме. Понеже нямахме на разположение нападатели в последните минути, бранителят Христо Тодоров-Цукето заигра като таран. За съжаление в края Магдебург ни изравни. Тогава си говорихме в отбора, че при малко късмет имаме шанс да сме на полуфинал. Та преди това ние бихме и Атлетик (Билбао). След това Магдебург дори би на финала Милан, а преди това отстрани Спортинг (Лисабон). Магдебург бяха много силен тим, половината национален отбор на ГДР играеше за тях. Все си мисля, че при малко повече късмет тогава и при пълен отбор ние можеше да направим нещо много голямо.

БЕРОЕ – АРКА 2:0 (3 ОКТОМВРИ 1979 Г.)
Първия мач в Гдиня паднахме с 2:3, но имаше известна съдийска помощ за поляците. Като цяло двубоят беше равностоен. В реванша нямахме никакви проблеми. Бихме академично с 2:0. По това време ние бяхме много силен отбор. В Стара Загора съперниците обикновено си тръгваха с по 2-3 гола в мрежите.

БЕРОЕ – ЮВЕНТУС 1:0 (24 ОКТОМВРИ 1979 Г.)
Велик мач. Епична победа. Това, което се случи тогава, няма как да бъде забравено. Да биеш европейски гранд като Ювентус с Дзоф, Кабрини, Джентиле, Каузио, Тардели и Бетега, е нещо грандиозно. Италианците се хвърлиха здраво в мача, въобще не ни подцениха. Спомням си, че преди срещата на обяд над Стара Загора се изсипа проливен дъжд. Двубоят беше на стадиона на Локомотив, тъй като отгава се правеше ремонт на градския стадион. На терена имаше локви, все пак той не беше от най-добрите. Беше пълно с фенове. Бяха насядали дори на пистата. Те бяха невероятни, нашите запалянковци винаги са били 12-ият ни играч. Само с невероятна игра и фантастична публика може да биеш тим като Ювентус. Съдията, някакъв германец, ме изгони накрая. Тогава Кънчо Кашеров направи фаул, имаше меле, а той на мен ми вдигна червен картон. На реванша аз бях на трибуните и като ни вкараха гол още в седмата минута, си казах, че ни чака много тежък мач. Моите съотборници показаха невероятен дух и характер и докараха двубоя до продължения, като в последната минута ние ударихме греда. Този удар на Чапъра (б.а. Теньо Петров) е още пред очите ми. Как не вкарахме тогава, още не мога да разбера. Елиминирахме Ювентус насред Италия! Щеше да бъде черен ден за италианския футбол. На почивката преди продълженията по уредбата на стадиона казаха, че Милан и другият италиански тим вече са отпаднали и Юве е последният останал техен тим в Европа. Те излязоха още по-надъхани, вкараха ни още 2 гола, като и съдията им помогна.

БЕРОЕ – ФЕНЕРБАХЧЕ 2:1 (29 СЕПТЕМВРИ 1980 Г.)
По това време нямахме никакви проблеми с турските тимове. Бихме и Галатасарай за Балканската купа. Фенербахче въобще не ни затрудни.

БЕРОЕ – РАДНИЧКИ (НИШ) 0:1 (22 ОКТОМВРИ 1980 Г.)
Това е единствената ми загуба в Европа на нашия стадион. Тежък мач. Раднички бяха тогава водещ тим в бивша Югославия. Имаха няколко национала, много силни играчи.

БЕРОЕ – ДИНАМО (КИЕВ) 1:1 (17 СЕПТЕМВРИ 1986 Г.)
Няколко години не бяхме играли в Европа, но да срещнем за КЕШ колос като Динамо беше невероятно. Атмосферата беше неописуема. Пълни трибуни, фантастична подкрепа и срещу нас един изключително силен тим, пълен със световни звезди и легендарен треньор. Винаги съм казвал, че можеби щяхме да ги бием в Стара Загора, но дИнамо бяха напълно наясно с нашите възможности. Причината беше, че през зимата играхме една контрола с тях на нашия стадион и ги бихме. След като станахме шампиони, получихме нещо като награда като част от подготовката – лагер в Самара. Там играхме и контроли с Криля Советов и Толиати и научихме жребия. На връщане на московското летище „Шереметиево“ ни чакаха хора на Динамо (Киев), имаше камери, журналисти. Сега се радвам, че отново в Стара Загора ще има мач от туринирте. Няма да е лесно с Апоел, но аз съм сигурен, че всички от отбора ще се раздадат докрай. Жалко, че мчестата сега са ограничени. Разбрах, че всички билети вече са продадени. Ще бъде страхотно на стадиона и дано да имаме поводи за радости. Стара Загора заслужава такива празници.

Материал на Стоян Георгиев, в-к „Меридиан мач“