UEFA.com: „Берое“ отново играе у дома в Европа

Официалният сайт на европейската футболна централа UEFA.com обръща специално внимание на факта, че „Берое“ се завръща под Аязмото след 27 години суша на европейската сцена. Представяме ви превод на материала, публикуван днес.

„Апоел“ (Тел Авив) ще има честта да бъде първия тим, който посещавава домът на „ПФК Берое Стара Загора“ – градският стадион в Стара Загора – за мача от евротурнирите от 27 години насам. Те излизат на него в четвъртък за първия мач в двойката от втория квалификационен кръг.

„Аустрия“ (Виена), „Атлетик“ (Билбао), „Фенербахче“ и „Ювентус“ си тръгваха с наведени глави от петия по големина град в България по време на златните години на „Берое“. Бившият капитан на тима Теньо Минчев не е забравил как тимът след като печели шампионската титла през 1986 година измъква равен от могъщия „Динамо“ (Киев) на Валери Лобановски. Тимът по това време е съставен в голямата си част от националния тим на Съветския съюз. Срещата завършва 1-1, а това е последния евромач игран на наскоро обновения градски стадион.

„“Динамо“ бяха изключително силни по това време, но ние можехме да спечелим първия мач“, разказва 59-годишния бивш защитник и полузащитник пред UEFA.com. „Преди няколко месеца „Динамо“ гостува за контрола в Стара Загпра и ги победихме с 3:0. Това ни даде доста самочувствие в борбата за шампионста титла, но след това „Динамо“ знаеше за нас и липсваше елемента на изненада в евросблъсъка. Имахме шансове и в реванша. Загубихме с 2:0 в Киев, но пропиляхме два или три големи шанса.“

Минчев играе за „Берое“ от 1972 до 1986 година, когато тимът създава някои от най-великите играчи на България. Европейският му дебют е в Купата на носителите на национални купи, когато в четвъртфинал „Берое“ се изправя за втори мач срещу източногерманския „Магдебург“ през март 1974 г. „Бяхме загубили първия мач с 2:0, но бяхме мотивирани за реванш“, си спомня той. „Поведохме с 1:0 до полувремето, донинирахме в мача и бяхме близо до жизненоважният втори гол.“

„Но най-добрите ни играчи ни липсваха в мача – нашият лидер, един от най-великите голмайстори на България за всички времена, Петко Петков беше болен, а Борис Киров и Георги Белчев бяха контузени. Те бяха нашите най-важни оръдия в атака. Защитникът Христо Тодоров трябваше да заиграе в нападение в края на мача. За съжаление, „Магдебург“ стигна до късен изравнителен гол. След това победиха и „Милан“ във финала. С малко повече късмет и ако най-добрите ни играчи бяха здрави, щяхме да се справим по-добре. Кой знае какво щеше да стане на полуфиналите?“

Без милост „Ювентус“ на Джовани Трапатони си заминава победен с 1-0 във втория кръг на Купата на Носители на Купи през октомври 1979 г. Мачът се играе на близкия стадион „Локомотив“, заради реновиране на градския стадион. Георги Стоянов – „Бръснаря“ решава изхода от мача с дузпа десет минути преди края, а Минчев успява да помогне за това гостите да не вкарат. „Да играеш срещу „Ювентус“, с някои от най-великите играчи в света в редиците им, и са спечелиш – как да забравиш това?“ – спомня си Минчев. „Бяхме невероятни в този ден.“

Сега той се надява старите върхове да инспирират настоящата генерация футболисти, която се изправя срещу „Апоел“. „У дома сме, в нашата крепост, и исторически погледнато се представяме добре в Европа“, продължава той. „Треньорът Петър Хубчев се справя отлично. Спечелихме Купата на България миналия сезон, а само преди седмица и Суперкупата. Имаме настроение, имаме колектив, и това понякога е по-важно от големите имена. Момчетата ще дадат всичко от себе си и ще са горди след последния съдийски сигнал, независимо от изхода на мача.“