Как „Берое“ постави „Ювентус“ на колене

Днес се навършват 35 години от победата на „Берое“ над „Ювентус“. Този мач с право се счита за един от най-големите успехи на българския клубен футбол въобще. В една луда вечер на 24 октомври 1979 г. италианският гранд бе нокаутиран в Стара Загора по великолепен начин, което потвърди още веднъж, че „Берое“ си остава най-успелият европейски боец от българските отбори, участвали в евротурнирите.

beroe-squad-juve

Двубоят е 1/8 финал от турнира за КНК. Преди това в първия кръг беройци, както обикновено, нямат проблеми със съперника си, силния полски тим „Арка“ (Гдиня). В състава на нашия съперник са и няколко национали на Полша начело с нападателите Коринт и Квятковски. Първият двубой в Гдиня е загубен с 2:3, като и двата гола за беройци вкарва новото попълнение от „Миньор“ (Раднево) Теньо Тенев. В реванша нашите са безмилостни – 2:0 с голове на Петко Петков и Георги Стоянов.

197571-19-wrzesnia-1979-roku-Arka-pokonala-Beroe-3-2-a-mecz-przy-ul-Ejsmonda-obejrzalo-22-tysiace-widzow-19-lutego-bulgarska-druzyna-ma-zagrac-na-otwarcie-nowego-stadionu-w-Gdyni

 

Жребият за осминафиналите обаче е жесток за „Берое“. За негов съперник се пада най-именитият отбор в онези години, италианският „Ювентус“.

Разликата в класите и положението на двата отбора е очевидна. В „Ювентус“ на практика е събран целият национален отбор на Италия без излежаващия присъда за участие в черно тото Паоло Роси. На вратата е легендарният Дино Дзоф, а отбраната пред него се ръководи от грубиян № 1 на италианското калчо- Клаудио Джентиле и Марко Кабрини. Халфовата линия изглежда убийствена с Гаетано Ширеа, Франко Каузио и най-голямата млада надежда на Италия Марко Тардели. Атаката на „Юве“ оглавява един от най-големите голмайстори на адзурите за всички времена Роберто Бетега. Същият този отбор става световен шампион три години по-късно на испанския мондиал. Начело е един от най-големите стратези на италианския футбол Джовани Трапатони.

Срещу тях нашият треньор Иван Танев – взел 6 години по-рано скалпа на „Атлетик“ (Билбао) с 3:0 и 0:1 в същия турнир, противопоставя 11 храбреци, за които Европа тепърва ще заговори. Най-голямата фигура в зеления тим е Петко Петков, който вече е направил име в евротурнирите с петте си гола срещу „Аустрия“ (Виена). Играта в центъра дирижира Георги Стоянов – Бръснаря, чийто прякор произлиза от занаята на баща му, който държи бръснарница до Седмо основно училище. Дясно крило е Таньо Петров – Чапара. Чапар е порода гълъби, известни с нестандартното си летене, какъвто е и стилът на игра на този футболист. Отбраната пред вратаря Костов включва “хирурга” Теньо Минчев, Кънчо Кашеров, Илия Илиев и младока Динко Димитров, който после ще направи отлична кариера в ЦСКА.

На всички изглежда невъзможно „Берое“ да пребори „Ювентус“. С Чапара и Бръснаря, срещу Бетега и Джентиле?

На всичкото отгоре точно тогава стадион “Берое” е в ремонт и цялото игрище е разорано. Това налага мачът да е на стадион “Локомотив”. По спешност за три дни му е построена козирка, която приютява армията италиански журналисти, дошли на мача.

Междувременно в Стара Загора се разразява истинска истерия за билети. Съвсем малко от тях са пуснати в свободна продажба, останалите се разпределят от профсъюзите по предприятия и организации, като инструкцията е да се дават само на отявлени беройци. Часове преди мача стадионът е блокиран от полиция, кордонът е на 500 метра от входовете и там се пропускат само хора с билети.

В дъждовния октомврийски следобед двата отбора излизат на стадион “Локомотив” под мощните овации на над 30 000 запалянковци – нещо нечувано за съоръжение с 15 000 седящи места! Трибуните са претъпкани, част от хората са насядали по пистата. Гостите от Италия са посрещнати от зелено-бялата агитка с огромен 30-метров транспарант “Бог прощава, Берое – не!”

Още от първите минути става ясно, че беройският треньор Иван Танев печели тактически битката с Трапатони. Той поставя железния защитник Теньо Минчев да следи плътно Роберто Бетега. “Рядко може да се намери защитник като този здрав българин, който така добре да пази Бетега”, пише по-късно “Гадзета делло спорт” в коментара си за мача. Танев залага и на един много опасен играч – халфа Стефан Стефанов, когото италианската преса впоследствие ще оприличи на “мустакат казак”.

beroe-juve-parvi-mach-gentile-minchev

 

Преди почивката атаките на „Берое“ към южната врата на стадиона се редят една след друга. Голът виси на косъм, веднъж Дзоф едва успява да избие, втори път силен удар по земя на Теньо Минчев спира в една локва точно на гол линията… Петко Петков е безмилостно малтретиран от Джентиле, но успява да го надиграе на няколко пъти. Няколко опасни волета на Чапара отдясно всяват паника в защитата на „Ювентус“.

beroe-juve

 

Мачът върви към края си, а италианците вече се радват, че са се отървали без гол. И точно тогава Джентиле изпуска Петков, след което се вижда принуден да го събори в наказателното поле. Съдията Ешвайлер от Австрия е категоричен – дузпа за „Берое“!

“На място се разбрахме, че аз ще изпълнявам наказателния удар – спомня си Георги Стоянов – Бръснаря. – Странно, срещу мен бе Дино Дзоф, един от най-големите вратари на века, но аз бях уверен, че ще му вкарам гол.” Стадионът изригва, когато Бръснаря забива победния гол с удар вдясно от Дзоф.

beroe-juve-parvi-mach-duzpa

 

Минутата е 81-ва. Малко по-късно реферът прави реверанс към италианците, като показва червен картон на Теньо Минчев и по този начин лишава „Берое“ за реванша от най-добрия му защитник.

scan 66_1

След показаното в първия двубой старозагорци вече са по-уверени, че могат да преборят „Ювентус“. Тимът тръгва за гостуването на стадион “Комунале” с надеждата, че е в състояние да стигне до благоприятния резултат.

За срам и позор на националните ни медии нито радиото, нито телевизията счита за необходимо да излъчи мача. Той е навръх 7 ноември, който тогава е национален празник и по първа програма вървят филми за войната.

В това време беройци се пекат на горещия фронт в Торино, където 60 000 тифози развяват бяло – черните знамена на „Ювентус“. Още в началото Гаетано Ширеа открива резултата, но това 1:0 се запазва чак до последната минута. Тогава настъпва най-инфарктният момент в мача. Петко Петков свидетелства: “Течеше последната минута, когато Чапара се измъкна срещу Дино Дзоф е стреля. Топката рикошира в гредата! След рикошета кълбото се върна към точката за изпълнение на дузпа. Извиках силно на Вальо Пеев да спре и да я овладее, защото Дзоф го нямаше на вратата. Той обаче, изглежда, не ме чу, влезе сам без топката във вратата. А можехме да елиминираме „Ювентус“…”

 

Все пак редовното време завършва 1:0 за „Юве“ и идват двете продължения по 15 минути. Тук съдиите вече вземат нещата в свои ръце. В 103-ата минута Марко Тардели догонва топката, която вече е излязла в аут откъм полето на „Берое“. Отбраната в зелено чака реферът да маркира това, но съдиите са безмълвни. Тардели центрира и Франко Каузио прави 2:0, а малко след това Вердза забива третия гол за „Юве“.

beroe-juve_revansh

Въпреки отпадането беройци оставят отлични впечатления с играта си, а като цяло есента на 1979 г. е един от най-силните периоди в клубната ни история. Освен победата над „Ювентус“, в разстояние на два месеца в Стара Загора са разпердушинени „Левски“ (3:1 – Тишански; Стоянов – 2, Янев), ЦСКА (3:2 – Стефанов, Петров, Найденов; Джевизов, Христов) и „Тракия“ (4:2 – Стефанов, Петков – 2, Найденов; Костадинов, Манолов) – три от най-силните отбори в “А” група тогава, които инкасират общо 10 гола от нападателите в зелено.

„Берое“ – „Ювентус“ 1:0
24 октомври 1979 г., Стара Загора, ст. „Локомотив“; 30 000 зрители
Голмайстор: 1:0 Стоянов 81′(д)
„Берое“ (Стара Загора): Костов, Кашеров, Димитров, Илиев, Минчев, Стоянов, Петров, Стефанов, Петков, Найденов (Т. Тенев), Липенски (Янев)
„Ювентус“ (Торино, Италия): Дзоф, Кукуреду, Кабрини, Фурино, Брио, Джентиле, Каузио, Тардели, Бетега, Вердза, Вирдис (Пиволи)

„Ювентус“ – „Берое“ 3:0 (след прод.)
7 ноември 1979 г., Торино, ст. „Комунале“; 60 000 зрители
Голмайстори: 1:0 Ширеа 7′, 2:0 Каузио 103′, 3:0 Вердза 110′
„Ювентус“ (Торино, Италия): Дзоф, Кукуреду, Джентиле, Фурино (Пандели), Брио, Ширеа, Каузио, Тардели, Бетега (Пана), Вердза, Марокино
„Берое“ (Стара Загора): Костов, Белчев, Димитров, Илиев, Кашеров, Стоянов, Петров (Липенски), Стефанов, Петков, Найденов (Пеев), Тенев

Легендата Петко Петков, 35 г. след паметния 24.10.1979:

Нямахме страх от „Ювентус“

petkov-juve-full

Датата 24 октомври 1979 г. е определяна от беройската общественост като един от най-славните мигове в историята на „зелено-белия“ тим. „Берое“ достига осминафиналите на Купа на носителите на купи (КНК) и съдбата отрежда тежката задача да се изправи срещу италианския „Ювентус“, в чийто състав личат осем световни шампиони с националния отбор. Старозагорският тим, ръководен от треньора Иван Танев, излиза срещу „Старата госпожа“ на препълнения от 30 000 зрители стадион „Локомотив“. Врящият котел избухва от радост в 81-ата минута, когато „Берое“ излиза напред в резултата след точно изпълнената дузпа от Георги Стоянов-Бръснаря. Заралии печелят в първия двубой и са много близо до отстраняване на „Ювентус“ в срещата реванш две седмици по-късно, но италианците надделяват след продължения и побеждават с 3:0.

Едно от главните действащите лица и в двата сблъсъка е голмайсторът на „Берое“ за всички времена – легендата Петко Петков. За дванадесетгодишния си престой в Стара Загора нападателят се отличава с рекордните 144 попадения в „А“ група и още 53 във втория ешалон на българското първенство. В историята на клуба остава и с петте си попадения срещу тима на „Аустрия“ (Виена, Австрия) при победата със 7:0 за Купата на УЕФА, сезон 1972/73.

– Г-н Петков, върнете се 35 години назад. Какъв ден бе 24 октомври 1979 година?
– Въпреки че датата е много далеч, ясно си спомням, че времето беше дъждовно. Двубоят се игра на стадион „Локомотив“ поради ремонтните дейности, извършващи се на главното съоръжение „Берое“. Присъстваха толкова хора, че игла не можеше да падне – трибуните бяха препълнени.

– Какъв сезон бе 1979/80 за „Берое“ преди двубоя с „Ювентус“?
– Не мога да си спомня детайлно какъв сезон беше, но отборът се представяше на много добро ниво както в родния шампионат, така и на европейска сцена. Имахме силен колектив, изграден от опитни състезатели. Няма смисъл да ги изброявам, защото всеки един от тима бе уникален по себе си и допринасяше за победния дух на „Берое“.

– Бяхте ли респектирани от тима на „Ювентус“, в чийто състав са личали имена на световни шампиони?
– Благодарение на отстраняването на „Арка“ (Гдиня, Полша) в предишната фаза на турнира придобихме увереност, но до такава степен, че да сме наясно с възможностите си. „Ювентус“ беше „националният отбор“ на Италия, но в никакъв случай не изпитвахме страх. Беше нормално да бъдем респектирани от името на съперника, защото излизахме срещу класни футболисти, срещи които единствената ни цел бе да се самодокажем.

– В местната преса сте били определяни дори като фаворит в срещата, вие също ли бяхте толкова оптимистично настроени?
– Никога не бяхме допускали, че на всяка цена ще победим „Ювентус“. Притежавахме нужното самочувствие, за да излезем на терена да се надиграваме със съперника. Според мен, по нищо не отстъпвахме на „Ювентус“ в мача, дори обратното – бяхме по-добри в ключови фази на играта.

– Коя бе най-силната страна на тима тогава, в коя фаза на двубоя надиграхте „Ювентус“?
– По мое мнение „Берое“ винаги е бил силен в атака, а най-добрата защита е нападението. През цялата история на клуба в тима са играли изключително добри централни нападатели, като в това число бих отличил Петър Жеков и Димитър Димитров – невероятни футболисти.

– Лидер ли виждаха във Ваше лице съотборниците Ви от тогавашния състав, имайки предвид, че сте били с най-голям опит към онзи момент, водач на нападението?
– Много от младите футболисти в отбора са били свидетели на головете, които съм вкарвал, и поради тази причина са ме определяли като пример за подражание. Лидерът е човек, който е способен да мотивира съотборниците си да се раздават повече в срещите и да подобряват представянето си.

– С какво футболистите на „Ювентус“ се различаваха от вас, колко голяма бе разликата между българския и италианския футбол?
– Още в първия момент, когато ги видяхме, се почувствахме респектирани от физическата им подготовка. В състава им личаха световно доказани имена, които притежаваха голямо самочувствие. В италианските отбори имаше и чуждестранни състезатели. Колкото до чисто футболното отношение, популярно бе твърдението, че италианците играят много добре в защитен план.

– Колко силна бе емоцията в момента, в който си осигурихте преднина в резултата?
– Беше 81-ата минута на срещата. Всичко се случи пред северната футболна врата на стадиона. Бях фаулиран в наказателното поле и реферът отсъди дузпа. Георги Стоянов-Бръснаря бе удивителен изпълнител на наказателни удари, защото притежаваше невероятно спокойствие в такива напрегнати моменти… Емоцията, след като топката се озова в мрежата, бе неописуема.

– Класата ли даде отражение в срещата реванш, съжалявахте ли за изпуснатата възможност да отстраните „Ювентус“?
– Победата и добрата игра от първия двубой дадоха отражение върху втората среща. Имам чувството, че всяхме респект в тима на „Ювентус“. Спомням си, че към този момент всички италиански отбори бяха елиминирани от турнира и цялото внимание на футболна Италия бе насочено върху нашия мач. Говореше се, че дори били увеличили премиите за „Ювентус“ да ни отстранят в продълженията. Беше чиста случайност, че ни елиминираха, защото и в Торино бяхме по-добрия отбор, но късметът ни обърна гръб.

– Отбор само от българи, способен да постигне такъв голям успех! Прекаленото налагане на чужденци в родното ни първенство дали не дава днес пагубен ефект върху нивото на българския футбол?
– Съгласявам се с твърдението. Пресен пример за това е двубоят на националния ни тим преди седмица срещу Норвегия отбор, който сме побеждавали многократно, а днес е с класа над нас. Нямам нищо против чужденците в българския футбол, но те трябва да бъдат много по-добри от родните ни състезатели, за да се вдигне конкуренцията сред играчите ни.

– Следите ли представянето на „Берое“ в момента, как оценявате шансовете на тима за нов златен миг в история на клуба?
– Имам чувството, че отборът играе все по-силно с всеки изминал кръг и ако продължава победния си ход, може да постигне нещо голямо. „Берое“ вече е бил шампион, защо да не стане отново?