Старозагорският Гаринча на 50

На 10 януари 2015 година едно от най-талантливите крила на старозагорския футбол и „Берое“ Йордан Митев навършва 50 години. „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД поздравява Митев с юбилея. Публикуваме материал на Стоян Георгиев от в-к „Меридиан мач“, който ни припомня за изявите му на терена.

„Данчо, ти знаеш ли кой е Тинчев?“, е въпросът, който легендарният Петко Петков задава към един мургав юноша на „Берое“ преди двубой с ЦСКА. „Не го познавам, но той ще ме запомни след мача“, със самочувствие отговаря младокът.

Месецът е септември, годината е 1983. „Берое“ току-що се е завърнал в „А“ група и под Аязмото идват „червените“, които по това време са на върха на силата си, а и на славата си в Европа. За „зелените“ това няма кой знае какво значение, както и за техните фенове, които все пак са свикнали да гледат как любимците им бият тимове като „Ювентус“, „Атлетик“ Билбао и „Аустрия“ Виена. Седем минути след първия сигнал същият този 18-годишен Митев прави пробив по крилото, нещо, което ще се превърне в неговата запазена марка след това, подава на капитана Теньо Минчев и за Джони Велинов остава неприятното упражнение да извади топката от мрежата. Година по-късно Тинчев, който по това време беше един от най-коравите бранители в „А“ група, преживя още по-голям кошмар, след като същият този Йордан Митев го попиля на „Народна Армия“ и вкара 2 гола за равенството 2:2.

А историята на перлата от квартал „Лозенец“ започва в края на 70-те години в двора на Осмо основно училище, където е отличник във финтовете и головия удар. В онези години, когато дори финалите на градските училищни първенства събираха повече зрители, отколкото някои мачове в „А“ група сега, Данчо просто се открояваше над всички с техниката и въображението си. С 2 гола донесе градската титла на Осмо основно след победа с 4:0 на Второ основно, но този резултат вероятно щеше да остане за лично удовлетворение на участниците в споменатата битка, ако Съдбата не бе решила друго.

За самия Митев бъдещето е предначертано сякаш по по-различен начин, защото вече има семейство, но въпреки това все пак намира време да тренира. Христо Тодоров – Цукито го взема в школата на „Берое“, на 16 години прави дебют в мъжкия тим при Георги Белчев и Румен Брънеков и дори се разписва в първия си мач срещу Миньор Перник. През сезон 1982/83 обаче „Берое“ е в „Б“ група и това променя картинката драстично. Добрата новина обаче е завръщането на Петко Петков от Аустрия Виена. Великият голмайстор повежда тима към светкавично завръщане в елита, а според тогавашните правила в отбора трябва винаги да има един юноша. „Един ден с треньора Георги Белчев отидохме да гледаме мач на „Волан“. По крилото имаше един дребосък, който буквално развинтваше съперника. Тогава за първи път видях на живо Данчо Митев. Във „Волан“ бяха още и Ивко Ганчев, Стойко Стойков и Вендо Сивриев. С Георги Белчев веднага преценихме, че Митев трябва да бъде взет на секундата в мъжкия тим. Така Данчо дойде и дори за- почна да играе дори по цели 90 минути. По това време Данчо дори беше почнал да работи в мебелния завод „Мебел“, но не бих казал, че Стара Загора е загубила добър мебелен майстор, но пък „Берое“ спечели един фантастичен играч“, връща се назад във времето Петков.

През 1983-та Петков пое първия тим и логично продължи да дава шанс на младите таланти, които само 3 години по-късно ще донесат и титлата. Най-голямото опасение на Бат’Петко бе дали Митев ще има характер да развие таланта си. „Нормално беше да си задавам този въпрос, но Данчо наистина показа железен характер. Той се ожени рано, имаше вече деца. Той обаче винаги бе готов да влезе здраво в битките. Правеше най-силните си мачове срещу ЦСКА и „Левски“. Имаше скорост, техника, въображение. За него не беше проблем да минава по двама-трима защитници, да центрира и да вкарва голове. Истински артист“, казва още Петков.

И наистина, Данчо се превърна в нещо като еквивалент на Гаринча за „Берое“ и феновете му. Може да се каже, че през 80-те много фенове отиваха на мачовете на стадиона под Аязмото именно заради него. Всеки финт и пробив буквално подлудяваха публиката. Митев се превърна бързо в любимец и се отблагодаряваше с истински спектакли.

За да попадне един футболист в пантеона на славата на даден клуб и най-вече да остане завинаги в сърцата на феновете, той трябва да направи нещо специално. И грозното пате на „Берое“ се превърна в красив лебед точно в шампионския сезон 1985/86. Има футболисти, които може да не вкарват много голове, но пък знаят кога да ги вкарват – във важните моменти. Митев се разписа седем пъти, като всичките му голове донесоха точки и в крайна сметка накрая те се оказаха златни.

В паузата на този сезон в началото на февруари 1986 година „Берое“ изигра контрола с „Динамо“ Киев с Беланов, Рац, Бал, Евушенко и Чанов в Стара Загора и спечели с 3:1, но феновете след мача освен за резултата говориха и за една фамозна комбинация на Теньо Минчев и Гаринча от Лозенец, при която те си подадоха топката 3 пъти с петички.

Половин година по-късно двата тима се изправиха отново един срещу друг за КЕШ и тимът на Валери Лобановски знаеше колко силен съперник имаше насреща. „Динамо“ по това време беше на практика националният тим на СССР и току-що бе спечелил КНК. Първият мач бе в Стара Загора и заради травма Данчо нямаше как да играе цялата среща. Той се появи като резерва в последните 20 минути. Всички на стадиона очакваха неговото влизане с някаква луда увереност. Защото знаеха, че той може да направи нещо специално, да направи разликата, да накара бранители като Бесонов, Кузнецов и Демяненко да се страхуват. И Митев не разочарова.

Както според легендата Гаринча прави за смях Нилтон Сантос по време на първата си тренировка в „Ботафого“, така и Данчо проби отляво през защитата на „Динамо“ и спечели дузпа, вкарана от майстора на късия пас от Калитиново Стоян Бончев. В реванша в Киев Валери Лобановски реши кардинално проблема със заповед към Олег Кузнецов – Митев да получава повече ритници от пасове.

Сега 29 години по-късно Данчо живее във Варшава, работи на пазара до летището. Той е широк почти толкова, колкото е висок, както се шегува Петко Петков. Може и да е далеч от футбола и от „Берое“, но пък е в сърцата на феновете. Завинаги.

Роден: 10 януари 1965 година в Стара Загора
Пост: крило
В „А“ група:

Сезон Отбор Мачове Голове
1983/84 „Берое“ 22 4
1984/85 „Берое“ 28 10
1985/86 „Берое“ 26 7
1986/87 „Берое“ 23 10
1987/88 „Берое“ 22 5
1989/90 „Берое“ 20 5
1990/91 „Берое“ 25 9
1991/92 „Берое“ 25 2
1992/93 „Берое“ 14 8
1993/94 „Берое“ 19 4
1994/95 „Берое“ 14 4
ОБЩО 238 68

 

Има 1 мач за националния тим на България срещу Турция през август 1991 година.