Митко Джоров за семинара на „Аякс“ и поуките за школата на „Берое“

Преди броени дни в столичния хотел „Кемпински-Зографски“ имаше семинар на тема: „Структура и философия на футболното образование в Аякс“ с лектор директора на детско-юношеската онлайн академия на Аякс (Амстердам) Сандер де Годе и неговият колега Бери Бей. Покани получиха само директорите на ДЮШ и треньори от клубове в „А“ и „Б“ група, защото вероятно броят на поканите е бил съобразен с капацитета на залата. Митко Джоров, директор на школата на Берое, разказва за своите поуки от семинара в обширен текстов материал и във видеоакцент в новата рубрика „Академия Берое“ в предаването #СВЕТЪТеБЕРОЕ на beroe.tv. Вижте видеото и прочетете текста, който Джоров написа по темата.

 

В публикацията ще си позволя и да цитирам и отделни епизоди от DVD-та за философията на Аякс, където буквално са акцентирани опорните точки в работата на треньорския екип и скаутите на академията.

Тема първа беше: Кратка презентация за структурата на футболния клуб. ФК Аякс има борд на директорите, който се грижи за финансирането на клуба, но всички решения, свързани със спортно- техническите въпроси се взимат от трима бивши футболисти (Денис Беркамп, Франк де Бур и Вим Йонг), наречени „Техническо сърце“. Защото богатите хора разполагат с парите, но идеите за тяхното инвестиране и отговорността носи това трио, като се изтъква и ролята на главния ментор в клуба – Йохан Кройф.

Главните в йерархията за ДЮШ са техническите мениджъри на съответните възрастови групи: 8-12-годишни; 13-16-годишни; 17-19-годишни. Те отговарят за планирането и контрола на тренировъчния процес. Отговарят за сплотяването и климата в треньорския екип.

И в Холандия всеки треньор има его и преследва успеха, но мениджърите контролират това да не бъде на всяка цена. Треньорът вижда отбора като „бойна еденица”, докато мениджърът вижда двадесет индивидуалности, които трябва да се развият максимално добре. В Аякс не допускат треньора да бъде „самотен остров“, защото в клуб с визия е недопустимо всеки да изповяда собствените си възгледи за трениране на отбор и постигане на успехи.

Ролята на техническия мениджър (главен треньор, който систематизира и контролира тренировъчните планове на треньорите) е да обедини усилията на отделните треньори за постигане на максимален КПД в изграждането на състезатели. Всеки ден треньорите се събират два часа преди тренировка и в присъствието на физитерапевтите обсъждат отборните и индивидуалните тренировки за деня.

Всички възрастови групи тренират в един и същи час, като две съседни възрасти ползват един терен и сходен тематичен план за тренировката. Изпреварващите играчи тренират с големите, а изоставащите се усъвършенстват при малките. Ако имаш играч, който постига всичко с лекота и сам решава крайния изход в мачовете, го качваш да играе в горната възраст, за да позволи на останалите си връстници да разгърнат своя потенциал.

Втората тема касаеше философията на клуба и методиката в тренировъчния процес на Аякс.

Как се подбират средствата за тренировка в Аякс? Преди да уточня какво казаха на семинара, ще ви цитирам какво бях чел преди него:

„Футболът е игра, която може да се играе по много различни начини. По света могат да се видят много разнаводности (различни стилове). Стилът, които се играе от определен футболен отбор, зависи от историята на клуба, уменията на играчите и философията на треньора. Понякога случайни стечения на обстоятелствата определят стила на игра. Повечето клубове избират треньора, случайно и по заслуги, а не заради стила на игра, който налага той. Аякс иска да определя своя стил на игра като малко зависещ от случайни обстоятелства. За това клубът подбира само треньори, които разбират и изповядат неговия стил!”

Връщам се към семинара, където ни представиха онлайн система, в която бяха вкарани всички упражнения за тренировка за всяка възраст и за всякаква насоченост – техника, индивидуална тактика в атака и отбрана, групова тактика, отборна тактика.

Всяко упражнение е нарисувано, анимирано, снимано на видео. Уточнени са всички ключови изисквания, за да се изпълни ефективно. Всички упражнения са разделени по възрастови групи. Ролята на треньора е да си погледне тематичния план за седмицата, да си избере упражненията и да съгласува с мениджъра получения седмичен цикъл за работа. После да проведе тренировките, така че децата да имат най-голяма полза от тях.

Две неща бяха нови и интересни за мен. Първо, че 6-седмичният им цикъл вече не е насочен само към стъпки за изграждане на физически качества, а са отделили две седмици за работа в отбрана, две седмици преход и две седмици нападение. В моята глава идеята прозвуча така: Ако даваш много и различни задачи объркваш децата, а и после на видео разбора анализираш всичко, но те могат да го асимилират и запомнят.

Не ми беше хрумвало, че разделяйки за по-дълго време задачите на отбрана и атака е най-добрият начин да убедиш един нападател колко се разчита на него да защитава игровото ни пространство при загуба на топката! Когато цяла седмица го оставиш да импровизира всичко научено в атака, а му поставяш изисквания и правиш забележки само в отбрана, тогава той се фокусира напълно въху защитните си функции на терена и наистина ще се превърне в комплексен и модерен футнолист.

Второто нещо беше свързано със „станционните” тренировки. Всяка седмица, минимум в сряда, на половин терен обособяват 4 упражнения (координационен паркур, двубой 1 срещу 1, позиционна игра и пас форма със завършек). Дотук познато, но всяка година след Коледа като минат тестиранията и се актуализира „Профила на играча”, треньорът решава по колко пъти да участваш на различните „станции“, в зависимост от нуждата, която имаш да се усъвършенстваш.

Така спонтанно се стигна до третата тема: Състезателите на Аякс. Най-важния проблем за разрешаване в школата на Аякс е подбора на качествени и талантливи деца.

Цитирам DVD-то: „За стила на игра в Аякс са необходими футболисти, притежаващи качества. Най-важното е техниката. Стилът на Аякс е труден и може да се играе само от играчи, който притежават добри технически умения. Друг основен фактор е способността на играчите да решават сложни ситуации на игралното поле. В такива моменти най-важното е да се вземат правилни решения. Всички в Аякс трябва да имат таланта да станат добри играчи, но няма гаранции, че ще успеят да стигнат до върха. Това дали един играч има качества да бъде топ играч, зависи от генетичните му дадености. Но! Комбинация от различни фактори определя колко талант имаш, за да се занимаваш с определена дейност. Тези фактори, взети заедно формират качеството.”

Предлагам модела на футболиста по-конкретно:

Т – техника – за пример Йохан Кройф;
I – интелект – за пример Андрес Иниеста;
P – характер – за пример Едгар Давидс;
S – скорост – за пример Марк Овермарс

Необходими за футбола качества са технически, тактически, умствени и физически.

Техническите са свързани основно с контрола над топката. Тактическите са свързани с възможността да се предвиждат ситуациите в играта и да се вземат правилни решения.

Умствените или психологическите са свързани с набирането на информация на терена за отрицателно време и взимане на решение преди да си получил топката. Дисциплината, себепознаването и решителността, които водят към успех.

Физическите качества са свързани със стартовата скорост, скоростта на придвижване и издържливостта.

На семинара отбелязаха, че 100 скаута (80 в Холандия и 20 в Европа) се грижат на доброволни начала да следят за талантливи деца.

Всеки кандидат за Аякс трябва да притежава поне три от четирите основни критерия за талантлив футболист, за да чака на входа, ако се оваканти място да го приемат в Академията. Всеки отбор има не повече от 15 състезателя, за да няма твърди резерви. Като не достигат хора, се взимат от по-малките възрасти.

Последната тема касаеше Контрола на качеството на извършената работа: Видеозаснемането на тренировки и мачове е задължително. Тестирането на състезатели за техника, скорост и КПД в игрите. Когато в началото и в края на годината ползваш видео профил на състезател, получаваш единственото безпристрастно доказателство какъв е прогреса (или регреса) при отделния състезател. Лятото правят нормативи и изготвят профили. Преди Коледа правят нормативи и на базата на тях деферинцират тренировъчния процес, като през втория полусезон наблягат на слабостите.

В края на сезона мениджърът кани родителите и треньора, а състезателят се изправя и характеризира своите слабости и положителни страни. Треньорът му дава зелена, жълта или червена светлина. Червената може и да е освобождаване от академията, за да се приеме друг по-переспективен състезател, който е наблюдаван до този момент и е очаквал своя шанс.

Понякога вместо освобождаване, може да се стигне до сваляне при по-малката възраст, ако проблемът е биологичното му изоставане в ръста.

Ще завърша с това защо ние в България трудно ще постигнем този модел. Не съм от повечето песимисти, които говорят за бази и пари. Ние в Берое правим над 70% от разказаното по-горе, но проблемът е в чакащите на входа таланти, готови да грабнат своя шанс.

Единствено подобна конкуренция може да подтикне стремежа за самоусъвършенстване на всяко дете в дадена школа! Когато знаеш, че ако не постигнеш планираното ниво няма да продължиш в отбора, не ти трябва допълнителен мотиватор за работа. Тогава спазването на реда и дисциплината не се нуждаят от коментар! Старанието, темпото и динамиката в тренировките ще води до усъвършенстване и автоматизация на двигателни навици, адекватни за професионални футболисти!

Говори се непрекъснато за шуробаджанащина и връзки, а никой не иска да види, че ако направим профили съгласно TIPS системата на Аякс, няма да покрием дори критерии за „физическа дееспособност” от книжките през 80-те години.

Фактът, че децата не играят на улицата и единствено разчитат на 5 до 8 часа тренировъчен процес на седмица е достатъчен аргумент за ниския процент „таланти” пред входа на академиите.

Обидно ми е напоследък да чета (и усещам на гърба си) как Литекс, ЦСКА, Левски, ДИТ, Ботев, Лудогорец (ако пропускам някой да ме извини) имат отлични условия с пансион и храна за настаняване и ухажват децата едни на други в школите.

Така тези деца вместо да са притеснени, че ако не покрият нужните критерии си отиват от футбола, се чувстват поласкани и не полагат усилия, адекватни на техния талант да станат един ден конкурентни на световния модел за 18-годишен футболист.

Естествено възниква въпроса: Как ще постъпят в Берое, когато разрешат проблема с общежитието? Отговорът ми е ясен. Димитровград, Хасково, Казанлък, Ямбол, Сливен и останалите регионални центрове за футбол нямат възможност талантливите им деца да играя в Елитна юношеска група. Ще сключим споразумение с ръководителите на клубове да представляваме техните деца. Именно тук беше разковничето на семинара.

Ако им пращаме онлайн седмични планове за тренировка и те ги реализират творчески с голям КПД, техните талантливи деца на 12 години ще бъдат адекватни на тези в България и Европа въобще. Ще има много кандидати за малко места и който влезе в академията на Берое няма да му мине през ума друго освен въпроса: Как да оцелея тук?!