Желев: „Всеки в школата трябва да знае, че „Берое“ е голям клуб“

Иван Желев е един от новите млади треньори в школата на „Берое“. Той дойде в клуба през лятото на 2014 година, а в момента води набор 2006. Какво е да се работи с едни от най-младите беройци, защо е треньор, какви са му мечтите и амбициите, а и какво е да обичаш „Берое“ и да работиш за клуба ни разказа Желев в предаването #СВЕТЪТеБЕРОЕ на beroe.tv в понеделник. Вижте интервюто.

 

– Да започнем нашия разговор от историческата победа над ЦСКА в София. Гледа ли двубоя и какъв е коментара ти?
– Да, наблюдавах внимателно срещата. И аз като всеки бероец съм много доволен, че най-накрая победихме на този терен. Като цяло съм доволен, че в последните няколко години всички традиции и тенденции и резултати, които бяха със софийски отбори са нарушени вече и всеки един привърженик, който отива някъде навън да наблюдава клуба знае, че е по-вероятно да очаква победа отколкото нещо друго. Преди имаше период, когато от 10-15 гостувания много рядко се стигаше и до равен. А сега нещата са обратно и това е много добре за „Берое“.

– Как оценяш представянето на мъжкия отбор до момента и до къде можем да стигнем според теб? Вече сме сигурни за първата шестица…
– Аз мога да го оценям само като привърженик. Изключително съм доволен. Самият факт, че отборът ще бъде в тройката след толкова много срещи и с една изключително честна игра, което е признато от всички в България, е много голям успех за клуба и за тези, които играят в него. Надявам се в следващите срещи да продължим по същия начин. Вярвам, че „Берое“ ще приключи в тройката.

– Да се насочим и към теб и твоят отбор. Първо може би да ни разкажеш как реши да станеш треньор?
– Който ме познава знае, че аз още като малък съм бил в школата тук в клуба, а след това съм играл и аматьорски футбол. Винаги ме е блазнело това нещо, просто чаках удобния момент за мен и той се появи в един момент, в който приключих с моето висше образование. Пробвах като всеки млад човек докато бях студент да работя едно, друго и в крайна сметка реших за себе си, че е най-добре човек да следва мечтите си и да работи това, което му доставя удоволствие и започнах в частна школа тук в Стара Загора. Дадоха ми шанс, за което съм балгодарен. Започнах да работя с малки деца и натрупах доста опит. Смело го заявявам. Сега реализирах и друга моя мечта – освен, че работя професията, която искам, работя и в любимия клуб.

– Ти водиш едни от най-малките деца в школата. Трудно ли се работи с такава възраст?
– И трудно и лесно. Има неща, които са доста трудни при тях. Те все още не са формирани като личности и като големи хора. Някои неща по-трудно ги разбират. Има и други, които пък се доверяват прекалено на треньора си, на родителите. Трябва да се намери правилния подход към всяко едно дете, защото те са индивидуалности, в различна среда. Още не са им ясни и законите на живота. Трудно е. По-скоро бих казал трудно, но когато си вършиш работата с удоволствие и когато ти е приятна се получават нещата. Поне при мен е така или така си мисля.

– Освен като треньор си и един вид наставник. Кое е основното на което ги учиш?
– В тази възраст ние сме по-скоро учители отколкото треньори. Трябва да ги научим за много неща от живота – първо за уважението към родителите, към треньора, към учителя в училище – да се зачита неговото мнение и да се слуша. Другото нещо е уважение към съотборниците – към клуба, в който играеш. Всяко едно дете трябва да се съобразява с това, че е част от един голям клуб какъвто е „Берое“. Това се опитвам да им втълпя. Опитвам се да ги възпитам и на чисто лични качества. Има деца, които в момента имат по-голямо самочувствие и са по-пробивни. Има и такива, които са по-стеснителни. Трябва на тях също да се помогне те също да имат самочувствие когато излизат на терена или са извън него те трябва да го имат, както и другите. Същевременно самочувствието не трябва да бъде в повече и трябва да се намери баланса между всички неща. Който желае успява, говорим постоянно. Както всеки един колега и аз съм до голяма степен педагог, но на тази възраст ние сме много повече учители отколкото треньори.

beroe2006

– Наскоро победихте „Левски“ в София с 10:4. Разкажи ни малко за този двубой и за емоциите, които изпитаха децата. Те не участват в първенства, но какво им дават подобни мачове според теб?
– Да, възрастта, която тренирам още не участваме в първенство, тъй като в Стара Загора няма първенство за „Футбол 5“. Затова играем контролни срещи всяка седмица. Опитвам се да организирам такива с други клубове от региона да играем. Понякога и срещу по-големи. Получихме покана от „Левски“ да играем контрола с тях и съответно се съгласихме. Това, което искам да кажа за тази среща е че резултатът наистина е хубав, защото ни връща на въпроса за самочувствието, а това е нещо много важно за децата от малки. Те не трябва да се притесняват къде играят и с кого. Според мен резултатите също са важни понякога, но не са с цената на всичко. За да искаш от един футболист на 18, на 20, на 25 години да побеждава „Левски“ и ЦСКА и другите отбори с имена, трябва да е научен да го правим от малък. Аз се радвам, че ние постигнахме този добър резултат, от друга страна съм радостен и че не се стъписаха от обстановката. Ние не сме ходили почти никъде с тях. Бяхме веднъж в Бургас и тепърва започваме да играем навън. Те по никакъв начин не се стъписаха, напротив, излязоха с голямо самочувствие на мача – преди, по време и след мача. Играха като големи мъже. Резултатът не говори толкова. Някой като чуе 10:4 ще си каже, че не всичко е както трябва, но ние играхме 4 полувремена по 15 минути. Първото полувреме завърши 0:0, второто – 3:1, третото – 2:2, едва в последната част победихме по-убедително. Противникът срещу който играхме беше добър. Те участват в първенство. В София и Пловдив има такова първенство за „Футбол 5“. Аз съм доволен, че моите момчета подходиха със самочувствие и постигнахме и добър резултат.

– Какво е мнението ти за школата на клуба като цяло? Може би като организация, но и наблюденията ти като цяло?
– Моите наблюдения са от както се помня. Аз съм тренирал в тази школа и знам какви са били нещата и съм запознат какво е на доста места. Мога да кажа, че в момента в школата на „Берое“ са по-добре от всякога. Разбира се, има много неща за които да се работи, но това е работа на всички треньори и ръководството. Доволен съм. За мен е голямо удоволствие, че имам възможност да правя това, което искам и да провеждам тренировъчен и състезателен процес, който желая. Благодарен съм, че съм в такъв клуб.

– Доволен ли си от базата на клуба за подоготовка на децата от школата? Съвсем скоро ще започнат занимания и на новата спортна база на бившия стадион „Локомотив“. Там всичко е вече пред завършване и ще се пусне официално…
– Всички набори и всички деца успяваме да тренираме в добри условия. Реално сме осигурени много добре, имаме топки, имаме екипировка, ходи се и по лагери. Дори най-малките имахме контрола, за която ви разказах преди това, ходихме и в Бургас. Поне аз докато съм бил юноша на клуба, за да играем с някой от тези отбори трябваше да изчакаме жребия за Купата на България или Републиканско първенство, за да срещнем някой именит противник. Иначе играехме само с отборите от региона. А сега всеки, който следи нещата около школата може да види, че почти всяка седмица се играят не само официални срещи, но и приятелски срещи срещу сериозните школи в България, което е много добре. От малки децата свикват да играят срещу достойни противници и това е добре за тях, а не да побеждаваме другите отбори в областта с по 10-15 гола и да се заблуждаваме, че се прави нещо, а всъщност като излезеш срещу противник, който има по-добри условия и селекция, тогава е по-трудно ако не си подготвен за такива срещи.

– Каза за школите в България. Какво е нивото на детско-юношеския футбол в страната според теб?
– Моите наблюдения не са толкова задълбочени, но мога да коментирам това, което съм видял. Като цяло във футбола и в детско-юношеския футбол топлата вода е открита отдавна. Въпросът е кой иска образно казано да си я „пусне“ и да я полза. Клубовете, които искат да работят по начина по който трябва да се работи са намерили начина. В момента достъпът до всякаква информация е много по-лесен отколкото преди години. Всеки клуб, който иска да инвестира в школата си праща свои кадри в чужбина на стажове, също така тук се водят чуждестранни специалисти. Работи се и според мен нещата отиват на добре. Чисто като резултат се вижда при националните отбори и тяхното представяне всичко. Всеки може да си дава някаква оценка за себе си, но според мен нещата вървят във възходяща посока. Има хора, които казват, че в детско-юношеския футбол не се работи. Не е така. Има много млади специалисти, които искат да работят. Има и клубове, които искат да залагат на школите си, както виждате. Най-малкото тези деца, които са най-талантливи да кажа в стараната в момента получават добри условия за подготовка. Вече от тях зависи до каква степен ще я използват за собствено развитие.

– Ти си един от младите специалисти. Какви са амбициите ти свързани с работата, която ти предстои в школата?
– Личните ми амбиции са свързани с „Берое“ 2006. Аз ви казах, че при положение, че винаги съм искал да работя в „Берое“ и с малки деца от тук нататък работя на 100% с тези деца. Опитвам се като тренировъчен процес и състезателен процес да им дам всичко от което имам нужда. Опитвам се да предам своите знания като треньор, а какво ще стане ще покаже времето.

– Какво би искал да кажеш на своите възпитаници в този момент от трибуната на нашето предаване ако се обърнеш лично към тях?
– Аз се обръщам всеки ден към тях и им повтарям някои неща може би след всяка тренировка. Най-важното е да работят винаги на максимум, да не се успокояват с това, което са постигнали в момента, за да може ако сега са едни от най-добрите футболисти в България на 8 години, след 10 години отново да бъдат също едни от най-добрите. Не трябва да се успокояват в момента с това, което са постигнали. Трябва да са щастливи, но това трябва да ги мотивира още повече да работят още по-усърдно.

– Накрая на нашия разговор традиционно пожеланията ти към всички, които са свързани по някакъв начин с клуба – фенове, футболисти, твоите колеги…
– Ще бъде много шаблонно, но всички да подкрепят и да обичат „Берое“. Дори и в трудни моменти… Сега всичко е много добре около клуба, но се сещаме какво е било преди месец-два или преди години. Във всеки момент трябва да се подкрепя клуба и да се вярва в доброто му бъдеще, защото са малко клубовете с толкова години история. Явно „Берое“ ще го има винаги и трябва всеки по всякакъв начин да вярва и да го подкрепя.