Манолов: „Харесва ми да бележа голове“

Едни от любимите ни гости в предаването #СВЕТЪТеБЕРОЕ са юношите на клуба – тези, които се надяваме след време да се наложат в мъжкия футбол и един ден да ни радват с изявите си със зелената фланелка в мъжкия отбор. Тази седмица ни гостува Александър Манолов. Той е от тези, за които „Берое“ има специално място в сърцето, а не е просто място, в което да развива футболните си качества – човек от който много други възпитаници на школата могат да вземат пример в това отношение. Вижте какво ни разказа Манолов при срещата ни с него.

 

– Какво е мнението ти за представянето на „Берое“ U21 в Младежката група до момента? Добър точков актив и място…
– Ние не гледаме толкова точките. На тези години по-важна е самата игра. Стараем се да играем красив футбол, който да се харесва и който да ни научи да влезем в мъжкия футбол. Мисля, че точковия актив е добър на пето място сме и се справяме добре. Винаги може и по-добре, разбира се. Аз съм доволен до тук.

– Какво е мнението ти за колектива ви? Вие играете вече доста време заедно…
– Около три години сме в този състав. Имам наблюдения и над други отбори и смятам, че нашият е доста силен като колектив. Нямаме някакви вражди. Не се отделяме на групички по тренировки. Доста добре се разбираме всички и това помага на целия отбор.

– Това ли според теб е вашата сила – колективния дух?
– Това според мен е сила на целия клуб. Мисля, че доста помага и ни е основно качество да се подкрепяме заедно.

– Кое е най-характерното качество, което харесваш на треньорите ви, които са млади специалисти?
– И Иван Гаджев и Атанас Рибарски, които се занимават специално с нас са млади специалисти. Те са наясно със съвременния футбол и ни учат на най-важните неща, които сега навлизат. Някои от тях със сигурност са по-непонятни за по-възрастните треньори. Справят се страхотно според мен. Едва ли можеше да има по-добри специалисти при нас.

– През миналата година спечелихте Купата на БФС. Това ли е двубоя, който е останал най-специален за теб или имаш и друг любим мач?
– Това е най-значителния мач дотук в кариерата ми. Едва ли ще го забравя някога. Имаше доста емоция в този мач. В такива мачове виждаш за какво тренираш всъщност и изпитваш уникална емоция. Радвам се, че зарадвахме и хората, които много ни подкрепяха.

– Къде намираш основната разлика между юношеския и мъжкия футбол?
– Основният проблем е в скоростта на взимане на решения. Това е най-трудно за юношите като се качат при мъжете. Самото боравене с топката е на по-бавна скорост и докато се свикне с мъжкия футбол е нужно малко време.

– Наблюдаваш ли мачовете от „А“ група и къде мислиш, че ще се класира „Берое“ в края на сезона?
– Всички се целим в трето място. Надявам се и си го пожелавам. Може и по-напред. Старая се да идвам на всеки домакински мач и да го гледам. Гостуванията гледам по телевизията или в сайта когато се излъчват срещи. Смея да кажа, че следя отбора и се интересувам доста и се надявам на добро крайно класиране.

– Ти всъщност как започна да тренираш футбол и как се запали по тази игра?
– Бях 10-годишен. Запален бях от преди това, но нямах смелост да започна да тренирам футбол. Започнах в „Траяна“ когато се престраших. Тази школа вече не съществува. Първият ми треньор беше Христо Белчев, който е легенда на „Берое“. От там започна всичко.

– Ти ли искаше да бъдеш нападател или това бе треньорско решение от началото?
– В началото като започнах да тренирам ме въртяха на доста позиции, но винаги съм имал афинитет към атаката. То и сега е така – играя и като полузащитник понякога, повече като нападател. Харесва ми да вкарвам голове.

– Какво искаш да постигнеш и какви са амбициите ти?
– Имам желание да вляза в мъжкия футбол, по възможност в „Берое“. Старая се да го постигна. Искам да печеля още купи и да повторя това чувство, но на професионално ниво.

– Обикновено хората на твоята възраст, които тренират са по-ангажирани от връстниците си. Как стоят нещата при теб – с тренировките и училище остава ли ти свободно време?
– Смея да кажа, че уча в доста елитно училище – търговската гимназия. Смятам и че оценките ми са на добро ниво. Не е отлично, но е добро. Намирам време за това, което искам. Аз не съм от тези, които обичат да излизат, особено вечер, но имам свободно време.

– Имаш ли идол сред световните звезди?
– Любимия ми футболист е Фернандо Торес, но се старая като гледам нападателите и се мъча да попия всичко от всеки.

– А кой е любимеца ти от „Берое“?
– Харесват ми всички момчета. Георги Андонов ми допада доста, както и Елиаш с важните си голове, които вкара. Като цяло в „Берое“ обаче ми харесва колектива.

– В края на нашия разговор няма как да не те попитам и за любимия ти отбор в чужбина и да ти пожелая един ден да си част от него?
– Любимия ми отбор от много ранна детска възраст е „Реал“ (Мадрид). Наистина много им симпатизирам и смея да твърдя, че много рядко изпускам техен мач. Дано се сбъдне пожеланието ти.

– И последно, какви са пожеланията ти към феновете на „Берое“ и твоите съотборници.
– На феновете мога да пожелая да изпитат истинска радост когато видят своите любимци в края на сезона и да продължават да подкрепят по същия начин любимия отбор. На съотборниците ми пожелавам да продължаваме да се развиваме както досега и дано успеем да се наложим в мъжкия футбол скоро.