Джаферович: „Искам да направим хубав празник за 100-годишнината“

Бившият футболист, а понастоящем маркетинг директор на „Берое“ Ваня Джаферович застана пред камерата на клубната телевизия beroe.tv, за да сподели своите впечатления и щастливи моменти от изминаващата 2015-а година. В подробности той разказа за преживяването си от второто телевизионно реалити шоу, приключило за него преди седмица – Big Brother All Stars – и всичко по-интересно около личния си живот. Освен това в специалното интервю ексклузивно той разкри повече информация от кухнята относно предстоящото отбелязване на 100-годишнината на клуба и коментира представянето на отбора през настоящия сезон.

 

– Ваня, Точно преди 10 дни завърши и твоето второ реалити предизвикателство – този път в Къщата на „Биг Брадър Ол Старс“, като финишира като подгласник на победителката Деси Слава. Връщайки се обаче още по-назад във времето, какво провокира интереса ти да участваш и в това реалити шоу?
– Като спечелих Survivor, това бе най-любимото ми предаване, харесвам го и ми е в сърцето. Като участваш в нещо подобно, пак искаш да преживееш такова чувство – адреналина, да кажем. Друго реалити освен Survivor, което също е на световно ниво, е Big Brother. Преди това не го бях харесвал толкова, но след като ми се обадиха, събудиха интерес у мен и реших с Жени. Тя ми каза, че няма лошо да участвам. Притесняваше ме да не ме изкарат такъв, какъвто не съм, но мисля, че добре се представих като цяло. Хубаво преживяване, нещо съвсем различно от Survivor – постоянно камерите те снимат, не са такива игрите, няма такива стратегии и при различните обстоятелства трябваше да реагирам по съвсем друг начин. Интересно беше като цяло.

– Ти си познато лице от телевизионния екран, след като вече покори предизвикателството „Survivor: Камбоджа“. С какво очакваше авантюрата в Big Brother All Stars да бъде по-различна от тази на остров Ко Ронг в Индийския океан?
– Аз знаех, че няма да ми е лесно в Big Brother и даже не очаквах да достигна до второ място, защото, когато отидох в Survivor, знаех, че нещата зависят много от мен – ако си направя нещата, както трябва, мога да стигна много далеч и накрая да спечеля. Знаех как се развиват нещата в самата игра, докато в Big Brother, когато отидох, попаднах в Къщата с хора, които са много известни. Примерно Деси Слава, която има 350 хиляди „лайка“ само във facebook и е по-известна от Big Brother – повече последователи има. Евгени Минчев, който е познато лице, Ваня Червенкова – бизнес дама, Соня Колтуклиева, Къци – всички са известни личности и е много по-трудно да се пребориш с тях и специално в такова предаване, в което не са игрите и не можеш да правиш някакви големи стратегии, е много по-трудно. Аз влязох с цел да усетя самата игра каква е, но с напредването на играта усетих, че мога да се преборя и да стигна далеч.

– Правейки паралел обаче между живота като Робинзон Крузо и рахата в Къщата, коя задача всъщност се оказа по-трудна за теб?
– Физически със сигурност по-труден е Survivor и гладът е много голям проблем там, но като цяло емоционално смятам, че за мен тук беше по-трудно. Защото си затворен в една къща, не можеш да мърдаш никъде, не можеш да комуникираш с хора, повечето от които не са на твоята възраст – нямат същите интереси, но трябва по някакъв начин да се приспособиш към условията и обстановката в Къщата и да се адаптираш. Това ми беше трудно също, защото, докато Евгени Минчев и Ваня Червенкова имаха много общи теми, аз с никого от тях и затова трябваше и си намерих хора, които са по-близо до моята възраст, както са Деси и Борислав, с които можех да „разменя някоя приказка“. Може би изборът ми не е бил толкова добър, но нямаше просто друг вариант. И двамата ги чувствам като близки и сега, така че това беше единственият начин да оцелея в тази обстановка.

– Какъв бе първият по-съществен урок, който научи за себе си, след като прекрачи прага на Къщата и попадна в пълната изолация?
– Някакъв урок чак не знам, но аз казах и накрая – установих, че каквото и да стане, защото гледах и други хора в Къщата и си говорихме за техния живот, аз разбрах, че имам едно богатство, което си е семейството – наистина е така. Някои неща не ги осъзнаваш, преди да свърши такъв формат, но това разбрах тогава. Иначе много професионално направено шоу и продуцентите са много хитри и знаят как да те докарат до дъното, а след един час отново да си на върха, което е много хубаво.

– По какво изолацията по време на снимките на Survivor и на Big Brother взаимно се различават?
– В Survivor бе много по-освободено, защото има един плаж, има повече пространство – може да плуваш, има развлечения. Да, наистина, няма храна, което е голям проблем, но като цяло се чувстваш по-освободен, защото дишаш въздух, докато в Къщата примерно си с постоянно осветление, което е убийствено за очите, затова много често ходех с очилата. Накрая ми ги взеха вече. Моите очи са много светли и имам страшен проблем с това нещо. Въздухът е сух – постоянно с климатици и вентилация. Има храна, но ставаш все едно си в някакъв затвор и се чувстваш все едно не си дишал въздух един месец. Излизаш навън, но това си е едно затворено пространство. Все едно си в затвора и излизаш да направиш една обиколка и това е много трудно за човек като мен, който е свикнал да се движи и да има някаква свобода.

– Как се чувства човек без досег и познание за случващото се по света отвъд рамките на Къщата?
– Това всъщност не бе такъв проблем както на Survivor. Тук имаше храна, имаше алкохол. Ако ти се пие нещо, вино ще пиеш, каквото искаш да ядеш, можеш да ядеш, имаш басейн да плуваш – такива развлечения и не мислиш много за информация от външния свят, да ти липсва комуникация – facebook, телефони и такива неща. Това ми направи впечатление, но казвам, че проблемът е това, че много малко пространство за толкова хора в една къща.

– Хората, които отлично те познават, знаят, че ти си силно емоционален и темпераментен човек. Въпреки напрегнатата ситуация как успяваше да намериш баланса при взаимоотношението ти с останалите съквартиранти?
– Сега ми беше много по-трудно, отколкото в Survivor, защото там не изпуснах нерви изобщо, може би само на един племенен съвет, докато тук имаше няколко ситуации, които ме изкараха извън релси. Тук са хора, които са на високо интелектуално ниво като Евгени Минчев, който във всеки момент с неговия остър език може да те „постави на място“, както той казва. Много е трудно да водиш диалог с него – това ми е било най-трудно в Къщата – да комуникираш с такива хора и да се пребориш. И аз колкото съм искал да не съм толкова емоционален и да не избухвам, имаше моменти. Даже сега ме е яд, че не съм го правил повече, защото разбрах. Аз не съм толкова голям фен на това шоу колкото на другото, но тук е важно ти да си центърът на вниманието – трябва да избухваш, да си скандален. Аз го казах и в другите интервюта – аз не съм шоумен, не съм певец – аз съм си такъв, какъвто съм. Може да си правя някакви сметки дали да подходя по един или друг начин, но аз съм си това – не мога да направя други неща, които не са мои.

– Правейки генерален извод от онези 28 дни в Къщата – какво ти даде и какво ти взе приключението Big Brother?
– Когато излязох, се чувствах много емоционален – и сега съм така. Не е лесно да се адаптираш в реалния живот след такова реалити, както беше и след Survivor, макар че сега беше по-малко време, малко по-лесно е, защото съм си в България. Гледали сме някои неща по време на „лайвовете“. Това е най-трудното нещо. Какво ми даде? – Даде ми пак един опит. Да участваш в две такива реалитита, специално в последното Big Brother, е голям опит, защото постоянно си пред камерите. Всички сме актьори вътре и играем заради зрителите, колкото и всички да казват, че е тъпо. Може да е тъпо, но всеки гледа Big Brother.

– Освен със семейството ти, най-близките ти хора и приятелите ти постоянно мислено си бил и с любимия ти отбор. Доколко ти липсваше „Берое“ в ежедневието ти там?
– Аз винаги съм говорил в Къщата и като сме си приказвали с други съквартиранти за „Берое“ какво правят и как са резултатите. Сега ще призная нещо – тогава, когато Деси излизаше на 10-12 участия, и всеки път съм я питал как са свършили „Берое“, така че имах информация за всеки един мач. Единствено не знаех голмайсторите, защото тя не можеше да запомни тези неща, но общо взето, като се връща, така ми показва под леглото – 3:3 срещу „Литекс“ и знаех резултатите. За мача с „Левски“ ми каза Ники Кънчев по време на „лайва“, което беше много яко. Винаги съм казвал, че каквото и да се случва – може и да не съм с „Берое“, не знае къде ще съм след време, дали ще съм в Стара Загора, имам предвид дали ще работя в „Берое“. Някои хора ще кажат, че някои неща не ги върша, какво трябва, че рекламата не се движи в добра посока. Аз съм съгласен, че някои неща могат да се оправят и да са по-добре, но аз винаги съм си „бероец“, каквото и става. Няма да работя в друг клуб освен ако не стана треньор един ден, но в момента не се виждам изобщо в тази професия. Винаги ще съм си „бероец“ в сърцето – това е!

– Забележително е, че през последните 12 месеца „Берое“ е допуснал едва 5 шампионатни загуби, които са абсолютен рекорд в историята на отбора досега. На какво се крепи именно тази стабилност в защита, имайки предвид, разбира се, и твоите професионални компетентности като централен бранител?
– Мисля, че основна заслуга има спортно-техническият щаб специално с тренировките, които правят и подготовката на отбора, подреждането на футболисти и всички изпълняват това, което трябва. Имаме добри футболисти в защита, много качествени всичките. Имаме опитни, имаме млади, така че мисля, че в защитните функции целият отбор има заслуга – не казвам само защитници, защото имаме и дефанзивни полузащитници, които играят на много високо ниво вече няколко години – както Джоман, Елиаш. Доколкото разбрах, Георги Динков играе в последните мачове на много добро ниво и се радвам много, защото това момче е от Стара Загора и специално за него много се радвам, защото трябва да има един такъв футболист. Хората да идват на стадиона да казват: „Той си е наш, той си е в сърцето и душата на отбора!“. Надявам се така и да продължи.

– Неминуемо резултатите са най-добрият показател, че работата в „Берое“ спори и клубът върви по правилния път. В кои аспекти, обаче, се състои най-осезаемото израстване на отбора и колектива?
– Мисля, че с всяка изминала година, с всеки мач всъщност ние израстваме като отбор. Треньорите също като треньори и смятам, че го доказаха в годините, откакто са тук, откакто някои футболисти са в отбора и всяка година надграждаме. Когато говорих с някои хора, даже и в Къщата някой ме пита – Къци май беше – как са „Берое“, защото аз му разправях, че как ние тръгнахме от много ниско и всяка година надграждаме лека-полека. Не сме стигнали, да кажем, да станем шампиони на България и после да се съсипем. Лека-полека награждаме и се надявам да стигнем до това ниво. Не се изхвърляме за заплати и такива неща, което пак си е основата. И ръководството, и спортно-техническият щаб не позволяват на никого да им „извива ръцете“ за заплати, за някакви страшни суми, които всъщност не трябва да се заплащат специално в България за мен.

– Доказва ли настоящият състав на „Берое“, че е достигнал своя зенит и съвсем оправдано може да има претенции да се цели дори и в шампионската титла този сезон?
– Винаги има шансове, но не съм гледал последните мачове и не знам „Лудогорец“ в какво състояние са. Мисля, че те ще натискат яко навсякъде да станат, колкото се може, да станат пак шампиони. Също така „Левски“, като гледам, през този сезон са отбор, който са леко, да не кажа подпирани, но фаворизирани в някои ситуации, така че ние ще се борим с тях със сигурност. Когато сме играли срещу „Левски“ или „Лудогорец“, винаги сме се представяли добре с изключения на последния мач – не съм го гледал и няма смисъл да коментирам, винаги има и такива мачове. Мисля, че сме доказали, че можем да играем с такива отбори постоянни. Що да не се опитаме да направим нещо? Казвам: Миналата година станахме втори – ако тази година успеем да станем втори, ще е прекрасно. И трети – същата работа, пак си повторил това, което си направил миналата година. Аз само мога да им пожелая успех на момчетата, защото са наистина добри хора и футболисти също така.

– Неслучайно избрахме интервюто да се състои тук, в домакинската съблекалня на стадион „Берое“. Как се чувстваш в момента на мястото, именно от което си тръгнал, започвайки една значителна глава от твоята „книга на живота“ – тази в България?
– Седях точно тук, на това място. Много ми е емоционално, аз като вляза тук, си спомням първия ден, като влязох в съблекалнята – бях дете още, на 22 години. Спомням си шкафовете какви бяха – дървени, даже след един мач толкова бях ядосан, че счупих моя шкаф от емоциите. Имахме много емоционални моменти, нямахме такива успехи, но винаги с добро и позитивна енергия ще се сещам за тази съблекалня, защото и аз съм оставил някаква следа.

– Днес, макар и извън футболния терен, отново си едно от главните действащи лица, ангажирани с организацията на 100-годишния юбилей на „Берое“, до чието отбелязване остава по-малко от половин година. Какво обещава кампанията на всички „беройци“, тръпнещи по повод предстоящия празник на футболна Стара Загора?
– Ще се опитаме да направим наистина хубав празник за всички. Имаме много идеи, надявам се да успеем да ги изпълним. Аз имам много хубави идеи като цяло за този празник – филм, книга, концерт, мероприятия в града – всякакви такива неща. Даже едно представление в театъра също мислим да направим. Дано да успеем да направим всичко. За мен този празник е нещо, което аз чувствам, че трябва да направя за този клуб. Специално използвам момента, защото съм и медийно малко по-известен, ще натискам всички страни да направим хубав празник. И за този празник да кажат, че Ваня Джаферович е дал своето, което е трябвало да даде за подобно нещо. Ще се опитам да го направя и даже като си говорих в Къщата с Евгени Минчев, той така ми каза: „Мисля, че това е, което ти трябва да направиш за този клуб. Ти вече не си футболист. Хората трябва да кажат: „Ето, Ваня Джаферович е дал нещо за тази 100-годишнина. Направил е нещо.“

– Вековен „Берое“… Лично като футболист с какво допринесе Ваня Джаферович за първото столетие и съответно с какви букви остава в историята на клуба?
– Това трябва да кажат други хора. Не мисля, че аз съм дал нещо много за „Берое“, специално футболно – нямам такива много успехи. Бил съм капитан на отбора, чужденец капитан – може би първият. Беконо също беше, но мисля, че аз съм, а той само за един или два мача. Това беше голяма чест за мен и мисля, че винаги съм се раздавал на 100%. Каквото съм могъл да направя като футболист, съм направил в такива условия. Яд ме е, че не съм бил тук, когато спечелихме първата Купа на България през 2010 година – тогава бях в „Локомотив“ (София). Изпуснах няколко хубави момента. Яд ме е, че нямам нито един медал и една по-хубава такава емоция с „Берое“. Аз съм играл винаги в трудни моменти, не съм имал щастливи моменти като цяло, защото и след като се върнах имах много контузии и такива неща, но винаги публиката ме е подкрепяла и аз винаги съм бил зад тях. Затова винаги ще съм „бероец“ – и да съм тук, и да не съм тук, и да съм в чужбина – аз винаги ще съм си Ваня Джаферович – „бероеца“!

– Каква би била Стара Загора без своя „Берое“?
– Това няма как да се случи… Стара Загора без „Берое“ е все едно не знам, защото, където и кажеш „Берое“, всеки го сравнява със Стара Загора. Те са неразделно нещо – „Берое“ и Стара Загора. Ако има финансови затруднения примерно след години, никога не знаеш как ще се развият нещата, дано да сме винаги така, както сме досега, стабилно, да се работи по такъв начин, но всеки един клуб има трудни моменти. Ние също имаме трудни моменти. Когато имаш трудни моменти, винаги има хора, които да помогнат на този клуб, защото този клуб си има много фенове. И най-хубавото нещо е, че Стара Загора е само „Берое“ – няма „Левски“, няма ЦСКА, няма да казвам другите, няма смисъл да ги споменавам. Тук няма и не трябва да има нищо друго – само „Берое“!

– Правейки равносметка за изминаващата 2015-а година, какво те прави най-щастлив?
– Най-щастлив ме прави специално за тази година, че ми се роди второ дете – Бо. След като баща ми почина, това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Все едно той се е преродил по някакъв начин. Това е мен, такова чувство – доволен съм и щастлив, че имам такова семейство. Също се радвам така, че „Берое“ върви добре, радвам се, че съм се представил добре и в някои лични неща, както беше „Биг Брадър“, защото това бе за мен голямо постижение. Някой може да каже: „Защо ходиш в такива тъпи предавания?“ – това си е личен мой успех, както беше „Сървайвър“ – аз съм отишъл там, за да го спечеля. Отидох в „Биг Брадър“ и това си е голям успех за мен и затова казвам, че годината е като цяло хубава.

– А най-тъжен? За какво съжаляваш най-много днес, поглеждайки назад във времето?
– Беше като цяло хубава година. Нямам някакви моменти, за които съжалявам като цяло, не мога да се сетя. Сигурно има и някакви дребни неща, но нещо голямо – не. Беше хубава година. Да се надяваме, че следващата ще е такава. Предишните години бяха много по-тежки за мен.

– Днес е Бъдни вечер, един от най-светлите християнски празници наравно с предстоящото Рождество Христово. Как, къде и с кого ще посрещнеш коледните и новогодишни празници?
– Само със семейството за Коледа – с жена ми и децата в Стара Загора, тъй като е семеен празник. За Нова година ще видим, още не сме решили, но най-вероятно ще ходим някъде с едни приятели и обсъждаме още. Имаме няколко варианта и ще видим. Искаме малко и ние да разпуснем, защото имаше напрежение в последните месеци, специално за жена ми. Не че за мен не е имало – в Къщата е ад! Но отвън за мен да ме гледа и да ме чака с две деца, е било много трудно и искам и тя малко да разпусне и ще направя хубав празник за нея.

– Какви са най-съкровените ти празнични пожелания към всички, свързани със „зелено-бялата“ идея?
– Да са живи и здрави всичките. Това е най-важното и в следващата година да отпразнуваме тази 100-годишнина – това е най-хубавият празник, защото ние сме хората, които сега сме живи и ще успеем да отпразнуваме този празник за 100-годишнината. Това никога повече няма да се повтори – ще има 200 години, но ние няма да сме живи тогава, така че това трябва да го направим голям празник за град Стара Загора и за всичките фенове на „Берое“. Пожелавам им „Берое“ да завърши, колкото е възможно, по-нагоре в класирането, да играем в Европа догодина и колкото се може, повече малки „беройци“.