Липенски: „Получените голове не ме радват“

Треньорът на „Берое“ Пламен Липенски остана здраво стъпил на земята след победата с 5:2 над „Локомотив“ (Пловдив) и изрази разочарованието си от неспазването на тактическите му указания довели до двата ответни гола. Вижте какво още каза той на традиционната пресконференция след мач.

 

„Моето мнение е че този мач не бе толкова страхотен. Вярно, резултатен е. Може би най-резултатния мач тази година ако не ме лъже паметта. Получените два гола обаче не ме радват и не ме успокояват. Знаем къде отиваме другата седмица и за какво ще играем срещу ЦСКА.“

„Тръгна добре мача за нас с дузпата и отстраняването на противниковия вратар. Вкарахме гол. Контролирахме перфектно нещата, както си бяхме говорили преди мача – да върви топката, да се движим, да откриваме празните пространства и слабите места в противника. Съумяхме да вкараме още два гола. На полувремето им казах, че мача не е свършил. Някои обаче сигурно си помислиха, че вече сме в София, на Българска армия в съблекалнята. Казах им също, че с футболната топка и с картите не можеш да се подиграваш. Опитах се да се изразя образно. Подиграеш ли се с картите и с топката, те отиват в противника. Точно това се случи. После като се сдървят много трудно се излиза от такава ситуация. Искам да спомена и умелата реакция на колегата Илиан Илиев. Той видя от къде може да ни пробие. Аз също реагирах. Вкарах човек, който да запълни тази дясна зона, защото там ни пробиха. Той не си изпълни задачата, но това вече е мой проблем. После те тръгнаха да рискуват, да играят „ва банк“. Пуснаха и Гъргоров и така съумяхме да вкараме още два гола и да решим мача в наша полза. Това е което мога да коментирам. Ядосан съм на това, че не се изпълни тактическото ми указание, защото от там се получи и картона, с който Венци Василев няма да може да играе на Армията.“

„Исках да съхраня Делев и Елиаш за ЦСКА, затова ги смених по-рано. Спас не беше добре през седмицата. Оплакваше се от болка в бедрото. Направи ядрено-магнитен резонанс. Не тренира и един ден. Можеше и изобщо да не влезе днес. Готвех отбора с друг човек. Затова исках да го съхраня.“

„Казах им, че топката е от женски род и трябва да се гали, за да стои при нас. Почнем ли да я тормозим тя отива в комшията. Те също са близко тук – Пловдив. В рамките на майтапа това, но това е истината. Така е и в живота. Държим ли ние топката – изнервяме противника. Това е моята мисия и това се опитвам да им обясня. Момчетата повярваха. Държим ли топката, много ясно, че противника се изнервя. Изнервим ли противника, той не може да мисли трезво. От там всичко се получава. Това е разковничето. Нищо друго. Не съм направим нещо кой знае какво фамозно. Трябва да кажем и да си признаем, че имаме късмет в различни ситуации. Изпуснахме и два чисти гола, уцелихме и греда. То е плод и на това, че и противника рискува повече и създаде пространства където ние можехме да нахлуваме много лесно и открито. Стоим здраво на краката си и разсъждаваме трезво. Няма да се ентусиазираме излишно, защото е много лесно като се бие да се говори, а като се падне – да гледаме напред.“

„Не знам дали можем да вкараме три гола на ЦСКА, но ми се иска много.“

„На малкия Джуки му казах първия мач, че ако го е страх от мечката, няма какво да прави в гората. Прекрасно познавам този стадион. Работил съм там, познавам тази огромна публика. Не обичам да се връщам назад към времето, в което сме играли, но сме били и „Галатасарай“ навън когато публиката ни притискала. Онзи мач беше пред 45 000 зрители. Бихме и „Фенербахче“ на „Исмет Инюню“ тогава – без един фен в наша подкрепа. Бихме ги 1:0. Това допълнително е голям стимул. Няма от какво да се плашим. Няма значение дали са 16 хиляди или 20 хиляди.“

„Мисля, че е повече предимство това, че някои от футболистите познават ЦСКА и са били от другата страна. Категорично не мисля, че е имало респект и сантименти в първия мач тук. За загубата ни тогава причините мисля, че са други.“