6.05.1916: Началото на футбола в Стара Загора

6 май е една специална дата в историята на „Берое“. Тази дата се счита за начало на организирания старозагорски футбол, чиито традиции през 1959 година наследява обединеният спортен клуб „Берое“ с официалния си учредителен документ от събранието на 19 март 1959 г. На 6 май започват редовните занимания на футболната чета към туристическо дружество „Верея“. Представяме ви откъс от книгата „Футболът в града на липите“ на Кънчо Колев, която разказва за началото на футбола в Града на липите, поетите и правите улици.

dfs-beroe

МАЛКО ИСТОРИЯ

Футболната игра добива съвременна физиономия след 1863 г., когато завинаги се отделя от играта ръгби. Утвърдените през същата година правила слагат край на използването на ръцете /с изключение при страничното хвърляне и играта на вратаря/ и на елипсовидната топка. Играта с кръглата топка в много кратко време завладява младежите във всички страни и континенти. И днес, повече от век след нейното модернизиране, тя е една от най-популярните и масово практикувани спортни игри. В много страни футболната игра е навлязла дълбоко в ежедневието на хората, станала е тяхна насьщна необходимост. Голямата популярност на футбола може да се обясни преди всичко с качествата достьпност, оригинапност, динамичност и разнообразие, с неговото богато вътрешно съдържание и красота. За родина на съвременния модерен футбол се счита Англия, а за негова рождена дата — 26 октомври 1863 г., когато ръководителите на няколко спортни клуба от Лондон и Кеймбридж се събират в английската столица и полагат основите на първия в света футболен съюз. В България футболът се появява в края на XIХ и началото на ХХ век. През май 1894 г. швейцарецът Жорж де Реджибус, учител във Варненската мъжка гимназия, демонстрира за първи път футболната игра с два ученически отбора. През 1895 г. сънародникът му Шарл Шампо, учил по това време в София, сформира два ученически отбора от Първа мъжка гимназия, които играят помежду си на мястото, където сега се намира Софийският университет. През 1896 и 1897 г. учителите в Пловдивската мъжка гимназия събират помежду си пари и си купуват топка от Виена. Образуван бил ученически Отбор, който играел в двора на училището. През 1901 г. в България се издават първите правила и ръководство по футбол. През 1909 и 1910 г. в София и Варна възникват новите спортни клубове — „Раковски“ и „Ботев“ в cтолицата, „Атлас“ и „Спортист“ във Варна. В Пловдив първите тимове са „Ботев“ /1912 г./ и“Левски“ /1911 г./ Пo-нататък футболът се разпространява бързо в Русе, Плевен, Стара Загора, Разград, Попово, Плевен и др. Най-накратко това ни разказват спортните учебници за появата и разпространението на футболната игра. Кога точно се е появила в Стара Загора играта футбол? Кога се е сьстояла първата футболна среща в нашия град. Ще се опитаме да отговорим на този въпрос, като се позовем на два спомена. Единият преразказваме, а другият цитираме изцяло, тъй като е печатан.

СТРАННАТА ИГРА

Май 1914 година. Един пътнически влак изсвирва пронизително и тежко спира на старозагорската гара. Предстои му продължителен престой.

На перона бавно и с достолепие слизат пътниците с чанти и големи куфари в ръце. Смесват се с посрещачите. Възклицания, галантни поклони, целувки…

Изведнъж из един от вагоните с весела глъчка се изсипват дузина голобради момчета, както отпосле се разбира, ученици в пловдивския ренски колеж. Решили са очевидно докато чакат престоя на влака да си поиграят. Нещо съвсем естествено. Но неестествена, странна и съвсем непонятна за голямото множество от хора около гарата е играта им. Тя няма нищо общо с разпространените по това време игри – челик, дълга магарица, пипляк. И скоро привлича вниманието на всички.

Момчетата правят кръг в широкото предгарово пространство, изваждат някакво кожено кълбо и започват да си го препращат един на друг — и не с ръце, както си му е нормалното, а с крака, по-скоро с ритници, за всеобщо изумление на наблюдаващите ги граждани.

Учениците са общителни, те дори подканват по-младите си „зрители“ да се включат в играта. Някои наистина се престрашават – на пръв поглед това изглежда толкова просто.

Но смелчаците бързо се оттеглят посрамени. Оказва се, че кръглото кожено кълбо е дяволски непослушно и може да те направи за смях.

А междувременно момчетата се разделят на две, правят някаква маркировка с камъни и с безкрайно увлечение и настроение започват играта – едните се мъчат да изритат кълбото на изток, към обозначеното с два камъка малко пространство, охранявано от един от тях, а другите – точно обратното.

Не след дълго машинистът надува отново свирката, юношите грабват коженото кълбо и все така весело и шумно се прибират във вагона.

Заминават, но за тяхната игра още дълго се говори. Макар че тези, които са ги гледали, по-нататък ще видят далеч по-много и несравнимо по-силни футболисти. Но на мнозина този „първи мач“ на старозагорска земя прави неотразимо впечатление и някои дори пазят спомена за него до края на живота си.

„… С ПЛАХИ СТЬПКИ ПОСТАВИХМЕ НАЧАЛОТО“

Един от пионерите на футболната игра в града е д-р Иван Бурмев. Ето неговите спомени, публикувани във в. „Септември“, бр. 59 от 18.05.1967 г.: „Футболната топка за пръв лът видяхме през 1914 г. Тя беше пренесена от младежи, които учеха в колежите в Цариград, Варна, Пловдив. В началото започнахме с единични и редки демонстрации на игра на различни празни места и махленски площади. През 1915 г. вече се игра ше от по-големи групи, а през есента на същата година интересът към този спорт значително нарастна и групите се разделиха на два тима /макар и непълни по брой/. Постепенно упражненията и игрите се пренесоха на „Герджиковия алан“ — площада пред градината на гарата. Той беше естествено затревен с троскот, бяхме го почистили от тръни и камъни и най-важното — при дъжд не се разкалваше. Очертанията нанасяхме, като на четирите ъгли на пресечните точки на страничните линии поставяхме по един бял камък, Вратите означавахме с по две забити в земята греди, високи над два и половина метра, без напречна греда. Притежавахме и правилата на играта, които се разучаваха по време на тренировка. Често пъти правилата се тьлкуваха различно и се водеха оживени спорове. Наименованията бяха изключително английски. Произнасянето на някои думи беше изопачено, но никой не се досещаше да потърси начин за превеждането им, както беше направено по-късно. Повече от заинтересованите от играта младежи бяха членове на юношеското туристическо дружество „Верея“. Интересът към играта ни накара през пролетта на 1916 г, да образуваме специална футболна чета към дружеството, която с два попълнени вече тима започна редовни занимания на 6 май 1916 г. Облеклото на членовете на футболната чета при двустранна игра беше съставено от бяла горна риза и бели гащета, а на другия отбор — от черни гащета или черни дълги панталони. Често, за да се отличават единият от другия отбор се поставяха цветни ленти през гърдите или на ръката, или пък се носеха вратовръзки. Краката бяха защитени от тьмни чорапи, три четвърти. Само трима от играчите имаха специални обувки, останалите играеха с обикновени. Някои играчи поставяха на главите си плетени вълнени шапки за по-безболезнено посрещане на топката. Най-дейно участие в заниманията вземаха членовете на четата: Иван Кожухаров — полузащитник, Койчо Кожухаров — централен нападател, Минчо Хаджимихов — защитник, Иван Хрисандов — нападател, Анастас Анастасов — нападател, Желязко Мечев — полузащитник. Двама от членовете, които бяха научили правилата, се редуваха и изпълняваха ролята на съдии. Друга система освен тая — пет нападатели, трима полузащитници, двама защитници и вратар не познавахме. Увлечението към футбола се затвърди. Играта ставаше все по-изискана и съобразена с установените правила. Членовете редовно се събираха на игрището. За да не се пречи на работата на туристическото дружество „Верея“, решихме футболната чета да се обособи в отделно дружество. На свиканото през юли 1916 г. учредително събрание след разискване и обсъждане на предложения се реши:
ОСНОВАВА СЕ СПОРТНО ДРУЖЕСТВО „ВЕРЕЯ“ — СТАРА ЗАГОРА.

Известието за първото спортно дружество предизвика раздвижване сред младежите от целия град. Естеството на играта изискваше наличността на противник. Затова друга група от младежи, между които Петър Топалов, Георги Хаджиолов, Иван Топалов из средата на агенцията за разпространение на вестници „Стрела“ започнаха тренировки и скоро образуваха спортно дружество „Победител“. Нашето дружество „Верея“ не получи никаква морална или материална помощ от властите или от частни лица. И едните, и другите считаха, че футболът е празна работа. Средствата за поддържане на необходимия спортен инвентар за игрите се набавяха изключително от членския внос. На други приходи не сме разчитали, билети за мачове не сме продавали.

Увлечението на младежите и създаването на други дружества повиши самочувствието ни. Не се задоволявахме само с игри помежду си, а канехме и други тимове извън града. Най-често се отзоваваха тимовете на спортните дружества на градовете Пловдив и Сливен. Приятелските мачове създаваха условия за взаимно опознаване, а придобитите вече спортни навици ни наведоха мисълта за създаването на единна спортна организация. Така се дойде до изготвянето на проектоустава на съюз на спортните дружества. Свикахме конгрес на спортните дружества, който се състоя на 14 и 15 август 1916 г. В този учредителен конгрес взеха участие сьс свои делегати спортните дружества от Пловдив и Сливен и спортните дружества „Верея“ и „Победител“. Конгресьт прие устав на съюза и реши седалището му да бъде в Стара Загора. Избра се централно настоятелство, в състава на което влизаха и Петър Топалов, Георги Хаджиолов, Иван Бурмев и др. След закриването на конгреса се състояха два мача – първият между сборните отбори на Стара Загора и Плодив и вторият между сборните отбори на Стара Загора и Сливен. И в двете срещи ние завоювахме победи с 1:0 и 2:1. Така преди повече от 50 години без каквото и да било насърчение и подкрепа на обществеността и властите, с плахи сгьпки поставихме началото на организирания футбол в Стара Загора. От година на година постранството в играта и привличането на млади и надежни спортисти наложи футбола като желан и обичан спорт“. Цитираме дословно публикувания спомен на д-р Иван Бурмев, тъй като той е особено важен — авторът си е водил бележки и документира с цифри, факти, дати и имена началните стъпки на футболната игра в Стара 3aгорa. Bпроем 1916 г, се посочва като първа за организирания футбол в града и от редица други ветерани, между които и поетът Иван Мирчев, който заедно с д-р Бурмев и художникът Дечко Узунов през 1915 г. издава списание „Туристическа мисъл“, а на следващата година написва и марша на новооснования спортен клуб „Верея“- музициран от Христо Маников. Разбира се има и редица други спомени които срещаме много ценни неща, но са налице и някои противоречия. Така докато за учредяването на спортния клуб „Верея“ всички са единодушни относно годината /1916/, то някои твърдят, че спотен клуб „Победител“ е създаден по-рано, през 1914 г. Считаме за по-правдоподобно твърдението на д-р Бурмев – освен поради горепосочените причини още и затова, защото ако действително „Победител“ е изграден през 1914 г.м то той би бил един от първите клубове в страната, създаден непосредствено след тези във Варна, София и Пловдив. А това би намерило място в редица документи и от национален мащаб.

Ще допълним само това, че председател на спортен клуб „Верея“ е Боян Еремиев, а на „Победител“ – първоначално Петър Топалов, а малко по-късно – Асен Наков /Накето/, като в ръководството му влизат още и футболистите Сава Димитров, Момчил Минев, братя Иван и Койчо Кожухарови, братя Георги и Янаки Хаджиолу и др.

Но този начален подем е твръде краткотраен. Още през есента на 1916 г. и особено през следващата година военните действия придобиват особено остър характер и в продължение на две години футболните занимания в града са преустановени, още повече, че и голяма част от активно спортуващите са мобилизирани.

emblema-shtit