Михаил Стоянов: Футболът за мен е всичко

Защитникът на „Берое” 2003 Михаил Стоянов е един от шестимата играчи на тима, които в началото на тази седмица се включиха в лагера, проведен от проектонационалния отбор във Варна. За родения на 18.02. 2003 г. футболист това е втора поредна повиквателна от селекционера Георги Георгиев, след като той бе част от списъка и през септември. 24 часа след като се завърна от подготовката в морската столица той отговори на въпросите на beroe.bg

– Защо започна да се занимаваш с футбол?

– Харесвам играта от малък. Това е и първият ми спомен от детството – как подритвам топката по улицата. Бил съм около 3-4 годишен. Футболът просто ми е в кръвта.

– А защо „Берое”?

-Първоначално играех в един от по-малките отбори в Стара Загора. Венелин Сивриев обаче ме привлече в „Берое” и изобщо не съжалявам, че направих този избор. „Берое” е голям отбор, голямо име.

– Играеш като защитник. В тази част на терена ли се чувстваш най-добре?

– Като цяло да. Няма проблем ако трябва да се включа по-напред или да играя на друг пост, но смятам, че в отбраната се справям най-добре и мисля така да продължавам.

– С отбора на „Берое” 2003 записахте много добри резултати от началото на сезона, имате пет победи и само едно равенство…

– Това е може би най-добрият ни сезон до сега. Новият ни треньор Сидер Димитров е изключително амбициозен и с негова помощ ще продължаваме само напред и нагоре.

– Какво промени той?

– Първо влязоха нови момчета в отбора, които вкараха много стабилност в играта ни. Като цяло обаче комуникацията с него е по-различна. Чувствам го като по-близък.

– Най-трудният мач от началото на сезона този с „Ботев” (Пловдив) ли беше?

– Да. Играхме при тежки условия и това ни попречи. Смятам, че при други обстоятелства щяхме да се представим по-добре. Но и точката е един не лош резултат.  Смятам, че те ще бъдат най-сериозния ни съперник тук в региона, но за момента ние сме лидерите.

– Това първо място дава ли ви самочувствие?

– Със сигурност. А то пък ни помага, макар че сега за нас по-важна е играта. Трябва първо да се научим да играем, а с това идват и резултатите.

– Къде още трябва да работите по отношение на играта?

– Трябва да сме по-спокойни с топката. Намирам като слабост и напрежението, което има при завършването на атаките ни. Всичко това обаче ще се изчисти.

– Ти си капитан на този отбор. Тежи ли тази лента?

-Да. Тя е отговорност, но и помага.

– Мислиш ли за националния отбор? Вече на два пъти попадаш в списъците на селекционера за регионалните лагери..

– Националният отбор е все още една мечта. Надявам се догодина да ме повикат. Тези лагери са само една малка стъпка. Но малко по малко ще стигнем и до най-важното.

– Как се справяш едновременно с тренировките, мачовете и училището?

– Всичко трябва да върви ръка за ръка. Едното не може без другото.  Уча в Математическата гимназия, времето не ми стига, но като си подредя задачите успявам да се справя.

– Не ти ли липсва свободното време, което имат връстниците ти? Възможността да излизаш навън…

– Не смятам, че това е най-важното. Футболът за мен е всичко.

– Имаш ли си любим отбор извън България, футболист, чиято игра харесваш?

– Испанският „Реал (Мадрид)” и Серхио Рамос.

– До къде искаш да стигнеш във футбола?

– Първо до мъжкия отбор на „Берое”. Втората ми мечта е националната фланелка, а след това може би и някой европейски отбор.