Иван Гаджев: Полуфиналът в турнира за Купата отваря доста врати

С двубоите срещу „Ботев” и „Монтана”  в турнира за Купата и първенството на Елитната група юношите старша възраст сложиха край на есенния полусезон. В шампионата на Елитната група „Берое” ще зимува на 7-о място на едва осем точки от лидера в подреждането „Лудогорец”.  В турнира за Купата пък „зелено-белите” са в топ 4 след като на четвъртфинал отстраниха силния отбор на„Ботев” (Пловдив). Дни след края на сезона наставникът на юношите старша възраст Иван Гаджев отговори на въпросите на beroe.bg

– Г-н Гаджев, оценката ви за представянето на „Берое” U19 през есенния полусезон в Елитната група?

-Може би като резултати, в сравнение с последните 4-5 години, в които водя отборите на старшата възраст, тази есен са доста добри. Дори и чисто като статистика. Така че в това отношение мога да дам висока оценка. Въпреки че сме в средата на класирането, възможността за атакуване на по-горна позиция през пролетта е добра. Разликата между нас и дори първия е малка – седем-осем точки. Така че от гледна точка на класиране това е най-доброто такова след първия полусезон при старшата възраст. Естествено всичко това е плод на труда, който полагат момчетата в тренировките и в мачовете.

– През тази първа част на сезона „Берое“ U19 бе много убедителен у дома, където имате само две равенства и малко по-колеблив при гостуванията. На какво го отдавате?

-Да, загубите ни наистина са като гости. Но ако разглеждаме детайлно тези три поражения реално само срещу „Черно море“  заслужавахме да загубим. Срещу „Дунав“ отстъпихме след гол от дузпа в продължението на срещата, там като развитие повече прилягаше равния резултат. Естествено, това стана след наша грешка, което се случва. Но чисто като игра мачът бе равностоен. Със „Септември“ в голяма част от срещата превъзхождахме съперника, създадохме доста голови положения, които обаче не успяхме да реализираме. Така че дори в тези два мача можеше да не се стигне до загуби и статистиката ни и навън щеше да е малко по-добра. Големият брой равни мачове пък ни отрежда това седмо място. Макар че тук пак ще вкарам едно клише – не е толкова важно класирането в тази група. То е важно до толкова, че да се предизвика интерес от други клубове, скаути, мениджъри и така нататък. В крайна сметка, когато един клуб иска да си избере млад футболист, той се оглежда в първите, може би, три отбора в класирането, следи техните мачове, представянето им срещу топ отборите. Т.е, за да предизвикаме интерес към нашите футболисти от други клубове и националния отбор ние трябва да сме в по-горната част на класирането.

– Тежи ли ви липсата на национални състезатели? През септември повиквателна беше изпратена на Надим Ангелов, а след това въпреки добрите игри от щаба на тима сякаш забравиха за „Берое“…

-Хубаво е да имаме национални състезатели, все пак става дума за имидж на школата. Но щом националния селекционер е преценил, че от нашия отбор не може да вземе футболист, който с качествата си да превъзхожда връстниците си в България на определената позиция, решението е негово. Аз естествено имам мнение по въпроса, но не съм човека, който трябва да казва как да се случат нещата. Разбира се, винаги защитавам нашите момчета, които за мен са качествени и мисля че с времето ще го покажат.  Като клуб обаче на нас ни трябва малко повече труд и да превъзхождаме в пъти повече останалите, за да ни извикат в националния отбор. Мисля че го правим и с времето ще покажем, че когато някой наш състезател си заслужи мястото в националния отбор, то наистина е така.

– Доволен ли сте от изявите на Никола Гавов срещу „Септември”?

-Да, определено. Никола първо има качествата чисто спортно-технически да контролира добре топката, да взема много бързо решения под натиск и това му дава самочувствие. Той знае какво може и когато влезе на терена го показва. Все пак това му е едва втори мач в мъжкия отбор, като при първия за Купата напрежението беше различно. Да, той влезе при решен мач, но знаете как се играе пред публиката на „Берое” в Стара Загора. Феновете са доста взискателни, но това момче се справи все едно има един куп срещи зад гърба си, с такава рутина и спокойствие в отиграванията си.

– Той обаче не е единственият, който беше включван и в мачове на първия отбор, и в тренировъчния процес. Как се отразява това на тях като единици и на отбора като цяло?

-Определено положително, няма как да е по друг начин. И те го показват. Онези, които са викани в мъжкия отбор са играчите, които на тренировка се влагат така както трябва. Показват го и на мачовете – като старание, като себераздаване, като спортно-технически качества. Това наистина са едни от най-заслужилите ни състезатели и мисля че дават пример на всички други, особено на онези от по-малкия набор – родените през 2000 г.  Те демонстрират как точно трябва да се стараеш, какви качества да притежаваш, за да попаднеш в мъжкия отбор.

– Имате ли вече яснота колко от тези момчета ще водят през зимата подготовка с мъжкия отбор?Водени ли са с вас разговори в тази посока?

-Не, такъв разговор още не сме водили. Но от това, което виждам, от онези които взимат на тренировка може би Никола Гавов и още две момчета, дай боже три, имат голям шанс да отидат на лагер с мъжкия отбор, да се подготвят, да усетят атмосферата, кондиционните натоварвания, единоборствата. И да дойдат с една идея по-подготвени при мен.

– Това ли е пътят за налагането им в мъжкия футбол?

-Това е може би първата крачка. За да ги наложим в мъжкия футбол, за да можем да ги наблюдаваме в нашия отбор в срещите от А група, ние трябва да им осигурим официални мачове на тези момчета. И не е задължително тези мачове да са с нашия първи отбор, когато нямаме толкова подготвени, а по-скоро имаме юноши с таланти и потенциал. Затова трябва да им намерим отбори на ниво минимум Б група, според мен, в които да ги преотстъпим и те да играят. Но отбори, в които да сме наясно с тренировъчния процес на колегите по места, т.е че нашите играчи ще тренират добре, ще се подготвят по най-добрия начин, отбори, в които те ще могат да се наложат. Това е много важно условие. Защото, за да станат футболисти те трябва да изиграят между 40 и 50 мача в мъжкия футбол. За да може да са равностойни на всеки един от титулярния състав на Александър Томаш.

– Споменахте за по-малкия набор. През пролетта него го очаква също сериозно предизвикателство – полуфинал в турнира за Купата.  Колко ценно е това участие в топ 4?

-Доста. Един такъв полуфинал отваря доста врати. Ние сме сред четирите най-добри отбора в България и ще можем да покажем тези момчета и какъв продукт има нашата школа. Все пак и на двете срещи ще дойдат доста футболни хора. А и участието ни там изобщо не е случайно, защото на четвъртфинал отстранихме „Ботев” (Пловдив), който в този набор е един от най-добрите отбори в България. И всеки от тези три отбора, които могат да ни се паднат по нищо не ги превъзхождат.

– Имате ли предпочитания за съперник на полуфинала?

-Не. Дори не съм разглеждал какво са направили останалите три тима на четвъртфиналите. Когато стане ясен съперникът, ще се подготвим за него. Разбира се, ще зависи и от ситуацията в първенството, какви срещи ни очакват по това време. Трябва да кажа, че и за двата мача с „Ботев“ (Пловдив) имахме доста малко време да се подготвим заради сгъстената програма в шампионата. Аз съм убеден, че и на двете места трябва да се представим добре и не съм омаловажил някой от мачовете, не съм си позволил да дам почивка на някого. Дори имаше основни играчи от отбора, с който участваме в Купата, които играха в последния ни мач от първенството с „Монтана“. И то въпреки че срещата беше тежка, играхме на изкуствен терен, доста твърд, предразполагащ към контузии, срещу съперник, който прилага по-твърда игра, по-груби влизания. Но въпреки това не запазих никого, в крайна сметка ни беше важно да спечелим и този мач от шампионата, успяхме да издържим въпреки че отстъпихме във втория мач с „Ботев“.

– Какво още искате да видите в играта на отбора през пролетта?

-Искам да видя тези момчета още по-уверени. Откакто сме се събрали в този състав най-много разговори имаме точно за тази прословута увереност, особено когато сме с топката, особено когато сме гости, когато бъдем пресирани. Искам да сме по-спокойни, по-добре да отиграваме топката, а не да имаме безцелни изчиствания, защото срещу нас има преса. Това искам да видя. Както и да са по-уверени в дефанзивните си единоборства, да ги печелят по-лесно. Може би това не успях да видя през есенния полусезон като постоянство. Въпреки че тези момчета направиха доста сериозни резултати дори и срещу отбори с по-добри постижения през годините. Тази увереност я имаше на моменти, в определени периоди от дадени мачове, а може да е в пълни 90 минути в голяма част от мачовете. Без да правим разлика дали сме гости или домакини, дали играем срещу „Левски“, ЦСКА, „Лудогорец“.

– И тази година, както и предишната преди старта на участието си в първенството бяхте на лагер, който бе част от една програма за развитие на детско-юношеския футбол у нас. Точно тези лагери обаче се превърнаха в тема за дискусия през есента. На вас до колко ви беше полезна подготовката в Банско тази година?

-Според мен тези лагери са полезни. За пореден път бяхме упреквани и сложени всички школи под общ знаменател като беше изказано мнението, че едва ли не отиваме там да се къпем и да висим по басейните. Ние като клуб, не само нашия отбор, но и останалите възрасти, които отиват на такъв лагер, се отнасяме изключително професионално. Говореше се, че се тренира едноразово, но ние отиваме за 10 дни там, изиграваме и три мача и това в период, който е непосредствено преди старта на първенството. Затова като треньор на „Берое” U19 мога да кажа, че 90% от тренировките там бяха едноразови, но това не означава, че съм омаловажил подготовката на нашия отбор. Напротив, този лагер спестява едно голямо перо, едни финанси на клуба, защото всеки от футболните среди е наясно колко струва един 10-дневен лагер за 22-а или 25 човека – пълен пансион, осигурени терени, храна, спане, тренировки. Чисто финансово това е сериозен разход и първо това се спестява на клуба. Но освен това изиграваме един контролни срещи, които са срещу водещите отбори в нашето първенство и можем да се подготвим тези момчета да усетят и лагерната обстановка. Защото преди години имаше периоди, в които момчета старша възраст не бяха ходили на лагер – нито на режим преди мач, нито на подготвителен лагер преди началото на първенство. В това отношение аз съм доволен. И мисля че повечето от отборите се отнасят доста професионално. Винаги ще има някой, който ще отиде като на почивка на такива лагери, но в крайна сметка не може така с лека ръка да поставяме всички под общ знаменател. Аз разбира се мога да говоря за „Берое”, това в никакъв случай не е така.

– През тази година „Берое” е една от малкото школи у нас, която има собствени кондиционни треньори. До колко важно е това?

-От изключителна важност.  От около шест месеца разполагаме с две момчета, които доста помагат в това отношение. Може би още трябва да напаснем нещата във всяка една възраст сега като започнем зимната подготовка. Да уточним заедно с тях още някои детайли във всяка възрастова група по отношение на кондиционната подготовка, за да стане още по-ясна тази чисто кондиционна методика, която искаме да вкараме и да уеднаквим нещата във всяка една възрастова група. И това нещо искаме да го направим с тяхна помощ от тази зима, за да ни е по-лесно на нас за работа. Иначе е ясно, че изцяло улесняват нашата работа, помагат за развиването на специфичната координация на момчетата, за тази повратливост, гъвкавост, която те трябва да придобиват. Без тези хора в съвременния футбол е много трудно, да не кажа невъзможно да постигаш някакъв резултат и да създаваш футболисти.  Няма как ние треньорите да разбираме от абсолютно всичко, да сме на ти в тези детайли, които правят професионални футболисти.