Атанас Димитров: Доброто представяне в Германия е заслуга изцяло на децата

„Берое” 2007 стана първият отбор от Академията на клуба, който в края на миналия и началото на този месец се включи в силен международен турнир. В Германия децата на наставника Атанас Димитров се наредиха на осмо място като записаха 7 победи, 2 равенства и три загуби. В девет мача „зелено-белите” не допуснаха гол, а завършиха с впечатляващата голова разлика 12:7. Дни след завръщането на тима от Германия наставникът сподели впечатленията си пред beroe.bg.

– Г-н Димитров, с Берое 2007 се завърнахте от участие в турнир в Германия преди 10 дни. Какво показа това участие, къде сме на фона на другите европейски отбори?

-Очаквано за нас този турнир се оказа от голяма полза. Победите, които направихме вдигнаха доста самочувствието на отбора. Спечелихме срещу силни отбори като Копенхаген, Прогрес (Варшава), Айнтрахт (Франкфурт), както и още три-четири немски тима, завършихме наравно с тимове като Видзев (Полша) и Олимпик (Марсилия) и видяхме, че на този етап можем да бъдем равностойни на най-добрите, които участваха в турнира. Включително и на шампиона Галатасарай, от когото загубихме с 0:2, но можехме да постигнем и по-добър резултат след като имахме шанс да вкараме гол, пропуснахме го и получихме втори. Това всъщност ни отреди място от 5 до 8-о. Срещу Айнтрахт (Франкфурт) когато ги бихме съдиите дадоха три минути продължение, нещо, което по регламент нямат право да правят. Нашата реакция отвън беше доста остра, защото децата доста се изтормозиха. Но не само на този мач държанието на съдиите беше изключително нагло. Нямахме обяснение защо когато ние повеждахме отсъжданията се обръщаха в наша вреда. Отборът на Айнтрахт пък дори не ни поздрави след като ги победихме, въпреки че според мен нямаха основание. Обратно когато те ни победиха в последния мач, чисто по европейски ние отидохме и им изказахме поздравления, защото този отбор наистина е много силен.

– Чисто като резултати записахте 7 победи, 2 равенства и загуби. До колко те всъщност са важни в тази възраст?

-Важни са до толкова, че да вдъхнат увереност на самите футболисти, които са още в детска възраст. Да не забравяме, че те са само на 11 години. Това, което беше важно за нас да видим чисто игрово можем ли да се надиграваме с отбори от водещите школи в Европа. Дори и да бяхме в по-долната част на класирането и да не бяхме записали тези победи аз пак щях да бъда доволен, защото като представяне в двете фази на играта, като индивидуален дух и характер, както и като отборен такъв се представихме добре. Резултатите не са най-важното нещо, но в турнира носят самочувствие и увереност и дълго време след това всяко едно от тези деца ще знае, че възможностите му са големи. И в тренировъчния процес ние ще трябва да се доближаваме до максимума на тези възможности. Това съответно повишава изискванията в заниманията.

– Физически как се справиха децата с 12 мача за три дни, колкото изиграхте в Германия?

-Това беше другият проблем за решаване, с който мисля че се справихме доста добре. Всъщност турнира на практика беше в два дни, в които изиграхме тези 12 срещи. Имаше и известна разлика с правилата на първенството, което ние играем тук на местна почва. Там нямаше засади и не се позволяваше топката да бъде изнасяна от аут от начален удар зад центъра. Т.е стимулираше се играта по земя. Липсата на засади пък даваше възможност да се играе в дълбочина и с по-директни подавания, да се търси бързина и динамика в играта. Това изостри играта и доведе до много по-бърз футбол, в който трябваше да включим много повече спринтова работа по време на срещите, да играем повече в дълбочина и да влизаме повече в единоборства. Това доведе до използване на повече дълги и диагонални пасове, повече подавания в коридор и напред. Така още в първия ден на турнира си пролича разликата, може би идеята на организаторите е децата да се научат да играят много бързо. В тази връзка българският футбол страда точно от това и има хроничен проблем – ние играем бавно и повече в ширина. А в Германия отборите се стремяха да играят много бързо, с много бърза мисъл и бързо преминаване от едната фаза в другата. Ние бяхме подготвени след няколко тренировки на тази тема и не бяхме изненадани. Не ни се наложи да се адаптираме към този начин на игра на отборите. И това много ни помогна, благодарение на децата, които по най-добрия начин се включиха в този забързан ритъм на игра и то само за 15 минути. Това е другото, което ни беше полезно. И сега ще се опитаме да видим дали можем и тук в първенството да направим подобно нещо и по-бързо да движим топката.

– Какви бяха отзивите за участието на Берое 2007 от страна на организаторите?

-При това представяне логично е те да са положителни. Първия ден завършихме трети в групата без нито една загуба. И в края му организаторите сами поискаха да се запознаят с нас. Официално нямаше как да им бъдем представени, но във втория ден преводачите, които бяха с нашия тим споделиха, че за Берое вече доста се говори. Но си личеше и по обстановката около мачовете – когато отбележехме гол или направехме нещо положително получавахме аплодисменти от зрителите около терена. Получихме специални поздравления и от един от регионалните представители на Германския футболен съюз във Франкфурт, който отговаря само за набор 2007

– Полезни ли са за децата такива участия?

-За набор 2007 това е второ участие на турнир в Германия. Миналата година отборът е бил в Хамбург, където е заел 25-о място. Сега някои деца имаха опит в подобно участие. Ние бяхме с група от 13 деца, въпреки че минимума участници в отбор, който изискваха организаторите беше 15. Изпитвахме допълнително затруднение от този факт. Като щаб между мачовете, които бяха по 15 минути, трябваше много бързо да преценяме състоянието на отделните деца, за да можем съобразно техните качества да се противопоставим оптимално на всеки следващ противник. Така че бяхме изключително концентрирани, следяхме и резултатите в групата на другите отбори, за спазването на регламента, разузнаването на следващия съперник. Това е едно сериозно натоварване – както за треньора, така и за самите деца. Но и динамика. И точно в тази динамика на играта е ползата от подобно участие. Успяхме да видим индивидуалните качества – както на нашите играчи, така и на състезателите на другите отбори. Проследихме взаимодействията най-вече в атака, защото за тази възраст е важно да играем както в защита, така и в атака. Тук е мястото да кажа че по време на турнира в 9 мача не допуснахме гол, което само по себе си говори за нашето представяне в защита. Но относно взаимодействието в атака беше много интересно да наблюдаваме останалите отбори – как изнасят топката, как развиват атаките си – дали в ширина или дълбочина, техническите и тактическите похвати, които използват. Успяхме да видим някои неща, но не бих казал, че е нещо, което нас ни изненада глобално. Начина, по който изнасят топката е същият, който прилагаме и ние, може би обаче другите отбори, особено водещите изпъкват с отделни футболисти, като индивидуални качества имам предвид – дрибъл, преодоляване, водене на единоборства. Имам чувство, че там малко изоставаме. Както и в далечната стрелба. Някои от другите тимове имаха играчи, които пробваха много точна далечна стрелба. И същото важи и за играта с глава, точността на центриранията, диагоналните подавания. Имаше отделни футболисти, които с индивидуални качества превъзхождаха нашите играчи. Но затова бяха полезни тези мачове, за да видим как да се противопоставяме.

– Това ли са нещата, над които трябва да работите?

-На тази възраст трябва да увеличим най-вече бързината и сръчността на футболистите при работа с топката. Действията когато обработваме топката трябва да бъдат много по-добри, най-вече като контрол над топката. И много по-бързо да разчитаме ситуациите, за да движим топката напред. Тук имам доста резерви към нашите футболисти. Чисто физически също. Но това е свързано с развитието. Направи ми впечатление, че футболисти от отбори като Галатасарай и Евертън на турнира в Германия бяха много по-свежи в последната фаза на надпреварата. Може би това се дължи и на по-голямата ротация, но поддържаха изключително високо темпо през целия мач. Това е свързано и с подготовката, но основното си остава техническата сръчност, ловкостта, координацията с топката и индивидуалното надиграване. Играта „един на един” в двете фази с нейните детайли – там мисля, че също изоставаме и трябва да наблегнем. Има и други неща, но като основни насоки в обучението е това.

– Предвиждате ли още такива международни участия за тима?

-Два дни след края на участието ни в Германия получихме обаждане от един от мениджърите, който поддържа връзка с организаторите на проявата. Чрез него те ни изказаха поздравления и се извиниха за дребните неудобства, които може да сме имали по време на престоя ни. Имаме покани да участваме в такива турнири и в други градове в Германия, както и в Холандия. Хората са готови да ни намалят финансовите изисквания за подобни участия, което говори за нашето представяне и че сме били забелязани. Това да се чуе за клуба във Франкфурт обаче е заслуга изцяло на децата и това може само да ни радва.