Радостин Георгиев: За мен футболът е любов

Освен в мъжкия национален отбор, през октомври Берое ще има свой представител и в юношеските гарнитури. От утре в лагера на националния отбор до 16 години ще се включи вратарят на „Берое“ U19 Радостин Георгиев. Талантът, който е роден на 24 юли 2003 г., започна сезона с „Берое“ U17, изигра много силен двубой на старта на Елитната група в Пловдив срещу „Ботев“, след което замени успешно контузеният Иван Гошев при по-големите.

„Радо го селектирахме преди две години при нас. През това време върви постоянно във възходяща линия, израства с всяка тренировка и с всеки мач. Изпълнителен е, старае се много в тренировъчния процес. Освен това е и отличен ученик, което е важно за нас. Очаква го още много работа. Той не бива да се задоволява с постигнатото до сега. Най-важното е да е жив и здрав. Вярвам в него. Ако продължава така, ще успее в това което се е насочил и желае”, казва за него треньорът на вратарите в Академията Пламен Петров.

Преди да отпътува за София Радостин Георгиев отговори на въпросите на beroe.bg

– Радо, от колко време се занимаваш с футбол?

– Бях във втори клас, когато започнах да тренирам в „Левски“ (Карлово), значи вече 7-8 години.

– Как дойде в „Берое“?

-През 2016 играхме контролна среща с „Берое“ 2004 и явно на този мач съм имал добри намеси, защото след седмица се обадиха от ръководството на „Берое“. Не се замислих и за миг, исках да играя в такъв голям отбор като „Берое“.

– Защо вратар, а не нападател или халф?

– Когато започнах да тренирам футбол започнах като нападател. Близо две години играех на този пост, но на една тренировка застанах на вратата и накрая всички ми казаха: „Радо, това е твоя пост“. Така станах вратар.

– Имаш ли любим отбор в чужбина? А любим футболист?

-Още от малък подрепям „Реал“ (Мадрид). Харесвам стила им на игра. Тази година имах честа да посетя „Сантяго Бернабеу”. А любимият ми футбилист, естествено е вратар- Давид де Хеа.

– За последните няколко месеца игра с отбора до 17 години и после при най-големите. Къде е по-трудно и какви са разликите?

-Да, така е. За мен е чест и удоволствие да играя с тези отбори. Разликата е в стила на играта, иначе всичко е същото. Всички момчета ме приеха много добре и съм им благодарен.

– Имаше ли притеснение преди първия мач преди най-големите?

– Не, нямах притеснение. За мен това е една голяма крачка. Благодаря първо на моите съотборници за подкрепата и на всички треньори за доверието, което ми имат!

– Утре ти предстои да се присъединиш към националния отбор. Как приемаш повиквателната?

-Естествено, зарадвах се много! Това е една много голяма крачка в живота ми и в същото време голяма отговорност.

– Как успяваш да съчетаеш училището и тренировките?

-Опитвам се училището и футбола да вървят ръка за ръка и благодаря на всички мой преподаватели от Спортно училище „Тодор Каблешков” за разбирането им!

– До къде искаш да стигнеш във футбола?

-Мечтата ми е един ден да играя в първия отбор на Берое!

– Остава ли ти свободно време и какво обичаш да правиш тогава?

-Свободното ми време общо взето е само когато се прибера в къщи в Карлово. Там наистина си почивам, но то е само за часове. Ако трябва да бъда честен тренировките тогава ми липсват. За мен футбола е любов!