Подкрепи ни на полуфинала!

„Берое“ отново е на полуфинал за Купата на България. За единайсети път. Всеки сам може да си прецени дали малко или много е това. Фактите нямат значение. Историята сега няма значение, защото този материал няма за цел да ви убеди в славната история на този отбор. Всеки беройски фен я носи в сърцето си и я знае. Сега важно е бъдещето. Както е било важно винаги за нас. Винаги привържениците на „Берое“ са се борили за бъдещето на този отбор. И през 1970 г., и през 2007 г., и през 2009 г., и винаги, и винаги. „Берое“ винаги ще има. Ще има заради всички зелени сърца, които живеят с този отбор в трудности и радост. Те никога няма да го изоставят. Защото това не е просто игра – това е нашият ЖИВОТ!

„Берое“ не може без своите фенове. Ние сме „Берое“; Няма мое, няма твое; Един град, един отбор; Всички на Храма! Това не са само лозунги. Това не са само думи. Ние не сме просто тълпа – ние сме СЕМЕЙСТВО!

Сега „Берое“ отново се нуждае от мощната подкрепа на всички свои привърженици. На всички! Нуждае се от всяко гърло на стадиона. От всеки шал. От всеки, който милее за този отбор. Защото това не е просто емоция – това е нашата СТРАСТ!

Мачовете със „Славия“ идват. Срещат се миналото и бъдещето. Противника говори само за своята 100-годишна история. Ето защо ние говорим за нашето бъдеще. Което отново ще бъде славно. Бъдеще, което минава през изключително важния първи мач в София. Защото това няма да бъдат просто 90 минути – те ще бъдат цяла ВЕЧНОСТ!

Не трябва да се чака само реванша в Стара Загора. Битката започва седмица по-рано. Започва в София. Затова бъдете с „Берое“ на Овча Купел. Бъдете там и подкрепяйте единайсетте на терена в единайсетия полуфинал. Те имат нужда от вас. Защото ние не сме просто единайсет – ние сме ХИЛЯДИ! И трябва да го докажем за сетен път.

Нека в ответния мач бъде лесно. Да се забавляваме на трибуните. Да пеем отново песни за финала и Купата. Да изпратим историята. Да скочим в бъдещето. Както сме го правили във великите мачове. Да направим и този мач велик. Да напълним до дупка нашия стадион. Защото това не е просто стадион – това е нашият ДОМ!

И тогава пътят към финала ще е отворен. Но нека за него поговорим пак – преди 15 май. Сега да мислим за полуфинала. Да помислим за живота, за семейството, за страстта, за вечността, за дома, за „Берое“…

Не сме просто ОТБОР – НИЕ СМЕ „БЕРОЕ“!