Каядо: „Най-ценни са Купата и Суперкупата“

Поради големият интерес публикуваме интервюто с Давид Каядо от предаването „Извън терена“, което можете да гледате тук и в текстов вид. В него ще разберете повече за живота на Каядо извън терена.

– Давид, усещаш ли вече коледното настроение в Стара Загора?
– Да, много е хубаво, много е красиво. За първи път го виждам тази година. Децата ми също много го харесват. Мисля, че е много хубаво да виждаш такъв града.

– Какво означава Коледа за теб?
– Коледа означава много. За мен и моите деца това е много специален момент. В Португалия Коледа е нещо много специално. Събираме се с приятели и с родителите си, до които не можем да бъдем през годината и това е нещо много специално за всички.

– Бил си в много държави – Португалия, Люксембург, Полша, Кипър, тук в България. Каква е разликата между празнуването на Коледа?
– Между Люксембург и България няма голяма разлика. Настроението е едно и също, такова каквото го виждаме в повечето градове тук. В Кипър е доста различно. Там за първи път през декември не се усещаше никакво коледно настроение. На Коледа трябва да е студено, да отидеш и да подготвиш подаръците за децата, това е специалното на този празник.

– Къде ти хареса най-много Коледа?
– У дома, в Португалия. Там съм преживял всяка Коледа. Дори когато играх в Полша и Кипър или сега в България, винаги съм се прибирал у дома. Много е важно за мен да се прибера при близките ми за този празник. Тук в България имаме повече време да празнуваме Коледа – имаме цял месец почивка. В Кипър и Португалия нямахме този лукс – отпускаха ни се само 3-4 дни. В Португалия заедно със семейството ми вечеряме и обядваме заедно. Наслаждаваме се на времето в което са събрани. Бабите се радват на сина и дъщеря ми. Това е страхотно.

– Как ще изненадаш семейството си за този празник?
– Най-добрата изненада за тях е че знаят, че след седмица заминаваме за Португалия, където ще могат да се радват на семейството. Децата ще ги изненадаме с нещо по-специално. Може би сестра ми ще се преоблече като Дядо Коледа и това ще е много специален момент за тях. Все пак те още вярват в него.

– Колко успешна бе 201З-а за теб?
– Годината бе много добра за мен. Постигнахме големи успехи с Берое, а и аз в личен план със семейството си. Бяхме щастливи във всеки един ден и му се наслаждавахме. С Берое спечелихме Купата и Суперкупата. Това е нещо много важно. Берое не го е постигал досега и се радвам да съм част от този успех и тази страница от историята на клуба. Берое ми е дал много досега, същото се отнася и за феновете и града. Радвам се, че бях част от тази много добра 2013-а година.

– Как започна да се занимаваш с футбол?
– Майка ми е голям фен на футбола. Фанатик е! Израснах с тази игра. На 5 години започнах да играя в Люксембург в един отбор, където бях до 12-годишна възраст там, а след това и в Португалия. Футболът е в кръвта на семейството ми. Майка ми ме направи футболист като бях малък.

– Имаше ли идол във футбола?
– Да, докато бях малък много харесвах Роналдо – Феноменът. Бразилският играч бе най-добрият, който съм виждал на терена. Сега може би Кристияно Роналдо. Това е играч, който е пораснал заедно с мен. Познавам го, бяхме в едно и също училище. За мен е огромна чест да знам, че най-добрия играч в света е от Португалия и е ходил на същото училище, на което и аз.

– Кой е най-големия приз за теб – спечелените купи от 2013 г., наградата за най-красив гол от 2012 или любовта на феновете?
– Без съмнение – призовете спечелени с отбора – купата и суперкупата на България. Имаме страхотен колектив. Направихме толкова много добри мачове. Бяхме много щастливи и това е най-важното за нас. Другите награди – индивидуалните – идват благодарение на съвместната работа на целия тим. Любовта на феновете също идва благодарение на усилията на всички ни. Много съм радостен за това и за наградите, но най-важните определено са купата и суперкупата – това е нещо наистина много специално.

– Кои са най-добрите ти приятели сред колегите ти в Берое?
– Нормално е да са от чужденците. С тях прекарвам повече от свободното си време. Най-често съм с Елиаш, Елио, а преди това и с Ронкато, Алберто, Педро. С тях съм и по-близък. Все пак говорим един и същ език, преживяваме същите неща и затова сме толкова близки. Но мисля, че като цяло отношенията между всички в отбора са добри. В съблекалнята всички сме приятели и се разбираме и това е много хубаво.

– Какви бяха впечатленията ти от България, когато дойде тук за първи път?
– Беше зима, 14 или 15 януари, помня добре. Беше много трудно да имам каквото и да е мнение за страната тогава, защото имаше сняг навсякъде, беше много студено – мисля, че беше една от най-тежките зими в последните години. Още от самото начало разбрах, че хората са като в Португалия и ти помагат и дават когато имаш нужда от нещо. Това виждам от първия ден и с течение на времето се потвърди. Виждам, че българите са добри. Те ми помагат много. Имам някои приятели извън футбола, които са винаги до мен.

– Преди известно време Берое направи дарение за детска градина. Защо решихте да направите това и чия беше идеята?
– Идеята беше донякъде от треньорите. Една сутрин говорихме и решихме да съберем малко пари, за да помогнем на детската градина. Всички се включихме. Беше удоволствие да го направим. Децата нямаха нещо, което за нас идва по подразбиране. Понякога хората забравяме да мислим за тези неща. Хубаво е да се сещаме, че има хора, които нямат всичко, или дори нямат елементарни неща, които ние имаме. Да направиш някой щастлив е нещо много важно. Решихме да направим добро и мисля, че беше много хубав ден, бяхме в детската градина и видяхме, че децата бяха много щастливи. Това е нещо магическо.

– Очакваш и люксембургско поданство. Какво е положението там?
– Ситуацията е такава че премиер-министърът на Люксембург се смени преди 3 седмици и сега всичко се променя – законите също. Чакаме. Поддържам връзка с треньора и адвоката на федерацията и засега се очаква през 2014 г. да мога да стана част от Люксембургския национален тим.

– От фейсбук разбрахме, че си голям фен на сушито. Това ли е любимото ти ястие?
– Не е любимото ми ястие, но едно от любимите. Преди около година започнах да харесвам сушито и постепенно обикнах тази храна. Казах на жена ми, че искам да започна да готвя суши, защото обичам да ходя на ресторант, но най-хубаво яденето винаги е вкъщи. Казах Й че ако се научим да приготвяме суши вкъщи ще е по-хубаво за нас. Преди 2 седмици имах възможността да се запозная с един майстор на сушито, който беше там и ме научи как се прави суши. Сега ще изненадам приятелите си в Португалия и ще направя суши у дома.

– Защо излизаш последен от тунела преди мач? Това някакъв ритуал ли е и имаш ли други ритуали преди мач?
– Да, това го правя от 15-16-годишен. Винаги излизам последен на терена – не само за мача, а и за загрявка. Последен излизам и от съблекалнята. Вярвам, че това ми носи късмет и го правя и ще го правя до края на кариерата си. Има и други неща, които правя. Преди да стигна стадиона се обаждам на съпругата си и майка ми, които ми пожелават късмет, дават ми позитивна енергия. Ако не го направя се чувствам сякаш не съм готов за мача. Майка ми и жена ми знаят, че час, час и половина преди мача ще им се обадя и чакат това обаждане, за да ми дадат кураж, да ми пожелаят успех и да ме заредят с положителна енергия, която да ме направи по-силен за мача.

– Реши да направиш дарение и за момиченце, което се казва Вики. Защо реши да направиш това и колко е голяма ролята на добротата в днешно време?
– Доброто е важно всеки ден. Трябва да правим по нещо добро всеки ден. Дори когато видим човек, който няма какво да яде. Ако можем да дадем това е добре. За дарението за Вики реших спонтанно, дори не говорих с жена ми за това предварително. Тя знае, че всеки път когато можем ще помогнем на някого. Давали сме дрехи и неща, които не използваме вкъщи на други деца тук в града и на други хора. Правим го всяка седмица. Нормално е за нас да помагаме в такива ситуации. И тук не става дума само за това момиче в беда, а и за други деца, които всеки ден имат нужда от помощ. Трябва да мислим за това и ако можем да помогнем да го правим.

– Роден си в Люксембург, каква е причината да се преместиш в Португалия?
– Семейството. Майка ми и баща ми работиха дълго време в Люксембург и решиха да се върнат в Португалия, където са родени. Освен това така ми се даваше шанс да играя футбол на по-високо ниво. Играех в Люксембург, но мечтата ми беше да играя в Португалия в добър отбор. Взехме решението заедно. Майка ми искаше промяна, баща ми също. Тръгнах с тях и за мен промяната беше добра – започнах да играя много добър футбол и това е нещо много полезно за кариерата ми.

– Как се случи трансфера ти в Берое?
– Всичко стана много бързо. Бях в Кипър и имах договор с Олимпиакос. Но по Коледа, някъде по това време получих обаждане от Илиан Илиев, с когото проведох разговор. Разбрах, че той иска да играя за него и да му помогна. Разказа ми колко сериозен отбор е Берое и че нещата се развиват добре, включително около базата. Помолих го да помисля за 1-2 седмици, защото не знаех нищо за България. В това време с жена ми и семейството решихме, че е най-добре за мен да играя за Берое и за един човек, който иска да му помогна в проекта му. Илиан Илиев бе много важен човек за решението ми да дойда тук в България.

– Какво очакваш от идващата 2014 година?
– Очаквам да бъде също успешна година. Надявам се да бъде щастлива година за мен, семейството ми, приятелите ми, за всички от голямото семейство на „Берое“ – за всички. Мисля, че можем да повторим успехите от миналата година. Нужна е работа и да се наслаждаваме на всеки ден, защото това е най-важното.

– Колко скъпо струваше цялата ти футболна кариера?
– Когато бях на 12, се преместихме в Португалия и това бе голяма промяна за мен. Трябваше да си намеря нови приятели и да свикна с новото училище, но най-голямата промяна бе една година по-късно, когато се установих в Лисабон. Това е един много голям град, в който живеех сам докато моите родители живееха на село. Бях едва 13-годишен и живеех с приятел в едно жилище. Това бе много труден период за мен и преживях много тежки моменти, но днес знам, че всичко това ме е направило по-силен, по-добър човек и знаещ цената на всичко. Тогава е било нещо много трудно, но сега е много важно за мен.

– Играл си с настоящите футболни звезди Нани и Жоао Мутиньо в „Спортинг“ (Лисабон). Какви хора са те извън терена?
– Извън терена те са нормални хора. Когато бях на 18 години, станахме шампиони на Португалия заедно и имаме много добри моменти. Те са много трудолюбиви, но също обичат и живота. Имат семейства и са точно като нас. Разликата е, че са много големи таланти. Повече контакт имам с Жоао Мутиньо, с когото съм добър приятел и често разговаряме.

– Намерих твоя снимка, когато си имал дълга коса. Защо по-точно си я имал и по-късно си я премахнал?
– Тук съм на 16-17 години. Помня тази снимка – след тренировка или мач с юношеския национален отбор на Португалия. По-късно реших да я отрежа, защото това бе по-доброто за мен и много хора ме посъветваха така. Това е част от моето минали, което промених и съм щастлив от това.

– Как се запозна със съпругата ти София и имаше ли любов от пръв поглед между вас?
– Имахме общи приятели, които всъщност бяха гаджета. Веднъж излязохме четиримата на вечеря и оттогава започнахме да излизаме само двамата. Не мисля, че имаше любов от пръв поглед, но имаше усещането, че има нещо специално между нас. Нашата връзка вече продължава години и дори се сгодихме преди години. Щастлив съм, че успях да създам семейство с нея и че тя ми помага във всеки един момент. Животът на футболиста е труден, защото често сме на път. Благодаря й за всичко, което ми е дала досега, както и на децата си. За мен те са нещо много специално.

– Благодарим ти за интервюто и ти желаем весели празници.
– Весели Празници на всички и честита Нова година.