Ковачев: „Мечтая да бъда в мъжкия тим на „Берое“

В предаването #СВЕТЪТеБЕРОЕ този понеделник ни гостува юношата на „Берое“ Мартин Ковачев. Той е набор 1999, играе при по-големите, фен е на „Берое“ и е национал на България. Вижте интервюто с него.

 

– Разкажи ни за старта на твоята кариера – къде и кога започна да тренираш футбол, как се запали по тази игра?
– Започнах да тренирам в 1 клас. Първият ми треньор бе Тенко Стоянов. Като малки се събирахме често да играем футбол и на мен ми стана любим спорт. Реших да се запиша. Казах на баща ми и той бе съгласен. Така започнах.

– Тренирал ли си някакъв друг спорт или футболът е твоята страст?
– Не, футболът е страстта ми. Това е първият спорт, който тренирам. Надявам се и последния.

– Ти игра предимно с година по-големи от теб – в Елитната група до 17 г., която завърши. Как оценяваш представянето на отбора?
– Започнахме много добре. На полусезона бяхме в една добра позиция. Накрая на първенството обаче не се представихме така, след напускането на треньора. Като цяло обаче – добро представяне.

– По-трудно ли ти е да играеш с по-големи футболисти?
– От една страна е по-трудно, защото темпото и динамиката са по-различни. Това обаче ми помага да се усъвършенствам като футболист.

– Ти получаваш повиквателни и за националния тим в своята възраст. Сега се завърна от лагер в Румъния. Разкажи ни малко повече какво се случи там, доволен ли си?
– Да, доволен съм от лагера. Първо бяхме два дни в Трявна. Там тренирахме много добре. След това отидохме в Румъния и играхме контроли, където загубихме два мача и победихме в един. В такива срещи темпото е невероятно. Доближаваме се дори до мъжкия футбол. Много по-трудно е, отколкото тук. Доволен съм като цяло.

– Ти играеш в полузащитата. Къде чувстваш, че е твоята сила?
– Там се чувствам най-добре и най-спокоен. Обичам да играя повече с топката. Това ми помага, защото това са моите качества.

– От твоите мачове си личи, че си добър изпълнител на статични положения. Тренираш ли допълнително, за да подобряваш този елемент в играта си?
– Да, след почти всяка тренировка оставам индивидуално, подобрявам техниката си и полагам усилия. Работя и с новия треньор в школата – Радостин Александров, който много ми помага. Работим за техника, разпределяне на внимание, тактика, оставам и за изпълнение на статични положения. Това много ми помага.

– Обикновено хората на твоята възраст, които тренират са по-ангажирани от своите връстници. Как стоят нещата при теб? Освен тренировки и училище, остава ли ти свободно време за друго?
– Остава ми съвсем малко, но аз така съм избрал и така искам да бъде. давам всичко от себе си, за да мога да се реализирам.

– Ти си от Стара Загора. как възприемаш факта, че играеш в „Берое“ и доволен ли си от това?
– Много съм доволен. От малък съм фен на „Берое“ и се надявам да пробия в мъжкия футбол. Това е моята мечта.

– Като заговорихме за мъжки футбол, наблюдаваш ли мачовете от „А“ група? Къде мислиш, че ще се класира отбора в края на годината?
– Наблюдавам всеки мач. Надявам се да се класираме в тройката. Имаме шансове. Отборът е много добър и играе добър футбол. Имаме шансове.

– Какво искаш да постигнеш лично ти във футбола? Какви са твоите амбиции и до къде стигат мечтите ти?
– Както на всеки млад човек, мечтите ми са много големи. Първо искам да бъда футболист от мъжкия тим на „Берое“, а след това ако мога и да играя извън България.

 Какво е най-важното за един млад футболист, според теб?
– Най-важно е да се занимава само с футбол и не мисли за други неща. да се раздава максимално в тренировките, да се усъвършенства, за да може да постигне нещо, защото футболът изисква много жертви.

– Кой е любимецът ти от ‘Берое“?
– Елиаш, защото е много умен футболист. Знае във всяка една ситуация какво да направи и как да подходи.

– А от световните звезди?
– Сред тях любимец ми е Тони Кроос. Той има невероятно виждане за играта и е много добър и в дефанзивен план. А и играе на моя пост.

– Какви са пожеланията ти към феновете на „Берое“ и твоите съотборници?
– Нашите фенове са едни от най-верните в България. Подкрепят отбора във всеки мач и се надявам да продължават да го правят, както досега. Благодаря на моите съотборници, че ме подкрепят винаги, че сме едно цяло и сме много добър колектив.