Томаш: „Браво на момчетата“

След победата с 1:0 като гост над „Витоша“ (Бистрица) пред медиите застана старши-треньорът на „Берое“ Александър Томаш.

 

– Г-н Томаш, мнението ви за мача?
– Искам да благодаря на момчетата, които всеки ден работят, отдадени са, дават всичко от себе си. Оценяват, че „Берое“ е един от грандовете в България, отбор с огромна история и всички, които сме тук сме задължени да работим и да даваме всичко от себе си. Това в един определен момент психологически ни пречи, защото не можем да бъдем освободени. По начина по-който искам да изградим да играем трябва да по-голямо търпение, по-голямо спокойствие. Това, че трябва да се побеждава на всяка цена, което за мен е пагубно, но в крайна сметка победите са това, което дават резултата на нашата работа ни пречи. Но пак казвам – едно огромно браво на момчетата, на всички в клуба, които се трудят и съм убеден, че „Берое“ е на правилният път.

– Видяхте ли променен „Берое“ в сравнение с последният мач с „Локомотив“ (Пловдив)?
– Видях „Берое“ който реагира, видях „Берое“ който от доста голямо футболно самочувствие от последния мач с „Локомотив“ (Пловдив) игра по-прагматично, без огромно самочувствие в този мач, но когато целта ти е победата на всяка цена там е много тънък момента. Но пак казвам това е единствено и само благодарение на момчетата, които всеки ден се стараят и дават всичко от себе си.

– Ще бъдете ли готов с втори план за играта на „Берое“, защото в мача с „Локомотив“ (Пловдив) и в двубоя с „Етър“ през сезона, а и вероятно в повечето мачове занапред съперниците ви ще играят по сходен начин и ще се опитват да се затварят пред тяхното наказателно поле и да рушат вашата игра?
– Да. Вижда се, че имаме проблем, когато срещу нас отборите се защитават дълбоко в собствената си половина и после на бърз преход ни излизат, където позиционирането ни не е по най-добрия начин. Трябва да работим там. Работим механизми, но за да се случи това нещо трябва да имаме по-голямо търпение, много по голямо притежание на топката, да обръщаме бързо фронта на атаката и по този начин противникът бяга и си представете след 60-70 минута какно се случва. Но до 60-70 минута, когато ние нямаме търпение става обратното – притежаваме топката, настаняваме се в половината на противника, на четвъртият пас грешим и бягаме назад 70 метра. Правим само спринтова работа, където и днес нашият централен нападател Мартин Камбуров има 800 метра в спринтова работа. Това показва, че нямаме нужното търпение все още. Момчетата са отдадени, работят и това показва, че те оценят в какъв отбор се намират, в какъв клуб се намират. Все пак ние сме задължени да имаме резултати, за да продължим по пътя по който сме поели.

– В този ред на мисли ви предстои мач с „Лудогорец“. Как ще подходите към него и ще успеят ли играчите да излязат с по-голямо самочувствие в сравнение с този мач?
– За мен „Лудогорец“ се побеждава по два начина – единия е да се кръстиш и да се молиш, а другият е излизаш, играеш футбол и ги надиграваш.